Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Mieux vaut une bonne réputation que les parfums précieux; et le jour de la mort que le jour de la naissance.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Mieux vaut aller dans une maison de deuil que dans une maison de festin; car dans celle-là on est averti de la fin de tous les hommes, et le vivant pense à ce qui doit arriver.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Mieux vaut la colère que le rire, parce que par la tristesse du visage est corrigé le cœur de celui qui pèche.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Le cœur des sages est où est la tristesse; et le cœur des insensés où est la joie.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Mieux vaut être repris par un sage que d’être trompé par les flatteries des insensés;
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Parce que, comme est le pétillement des épines qui brûlent sous une marmite, ainsi est le rire de l’insensé; mais cela même est vanité.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
L’oppression trouble le sage, et elle détruira la force de son cœur.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Mieux vaut la fin d’un discours que le commencement. Mieux vaut un homme patient qu’un arrogant.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Ne sois pas prompt à te mettre en colère; parce que la colère repose dans le sein de l’insensé.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Ne dis pas: Quelle est la cause, penses-tu, que les temps anciens furent meilleurs qu’ils ne sont maintenant? car insensée est une question de ce genre.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
La sagesse est plus utile avec les richesses, et elle sert davantage à ceux qui voient le soleil.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Car comme la sagesse protège, l’argent protège aussi; mais l’instruction a cela de plus, ainsi que la sagesse, qu’elles donnent la vie à leur possesseur.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Considère les œuvres de Dieu: personne ne peut corriger celui qu’il méprise.
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Au jour heureux, jouis des biens, et précautionne-toi contre le mauvais jour; car comme l’un, ainsi il a fait l’autre, sans que l’homme trouve contre lui de justes plaintes.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
J’ai encore vu ceci dans les jours de ma vanité: le juste périt dans sa justice, et l’impie vit longtemps dans sa malice.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Ne sois point juste à l’excès, ni plus sage qu’il n’est nécessaire, pour que tu ne deviennes pas insensible.
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
N’agis pas en impie à l’excès; et ne sois pas insensé, afin que tu ne meures pas dans un temps qui n’est pas le tien.
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Il est bon que tu soutiennes le juste; mais même ne retire pas de celui-là ta main, parce que celui qui craint Dieu ne néglige rien.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
La sagesse a rendu le sage plus fort que dix princes d’une cité.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Car il n’est pas d’homme juste sur la terre qui fasse le bien et ne pèche point.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Mais surtout, à toutes les paroles qui se disent, ne prête pas ton cœur; de peur que tu n’entendes ton serviteur te maudire;
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Car ta conscience sait que toi-même tu as fréquemment maudit les autres.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
J’ai tout tenté avec la sagesse. J’ai dit: Je deviendrai sage, et la sagesse s’est retirée bien loin de moi
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Beaucoup plus loin qu’elle n’était, et grande est sa profondeur; qui la trouvera?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
J’ai parcouru toutes choses avec mon esprit, afin de savoir, de considérer, et de chercher la sagesse et la raison des choses, et de connaître l’impiété de l’insensé et l’erreur des imprudents:
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Et j’ai trouvé la femme plus amère que la mort; elle est un lacs de chasseur, son cœur est un filet, ses mains sont des chaînes. Celui qui plaît à Dieu lui échappera; mais celui qui est pécheur sera pris par elle.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Voilà ce que j’ai trouvé, dit l’Ecclésiaste, une chose et une autre, afin de trouver une raison,
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Que cherche encore mon âme, et que je n’ai pas trouvée. J’ai trouvé un homme entre mille; une femme entre toutes, je ne l’ai pas trouvée.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
J’ai trouvé cela seulement, que Dieu a fait l’homme droit, et que celui-ci s’est embarrassé lui-même dans des questions infinies.
