Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Mieux vaut une bonne renommée que le bon parfum, et le jour de la mort que le jour de la naissance.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Mieux vaut aller dans la maison de deuil, que d’aller dans la maison de festin, en ce que là est la fin de tout homme; et le vivant prend cela à cœur.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Mieux vaut le chagrin que le rire, car le cœur est rendu meilleur par la tristesse du visage.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Le cœur des sages est dans la maison de deuil, mais le cœur des sots, dans la maison de joie.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Mieux vaut écouter la répréhension du sage, que d’écouter la chanson des sots.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Car comme le bruit des épines sous la marmite, ainsi est le rire du sot. Cela aussi est vanité.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Certainement, l’oppression rend insensé le sage, et le don ruine le cœur.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Mieux vaut la fin d’une chose que son commencement. Mieux vaut un esprit patient qu’un esprit hautain.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Ne te hâte pas en ton esprit pour t’irriter, car l’irritation repose dans le sein des sots.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Ne dis pas: Comment se fait-il que les jours précédents ont été meilleurs que ceux-ci? car ce n’est pas par sagesse que tu t’enquiers de cela.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
La sagesse est aussi bonne qu’un héritage, et profitable pour ceux qui voient le soleil;
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
car on est à l’ombre de la sagesse [comme] à l’ombre de l’argent; mais l’avantage de la connaissance, [c’est que] la sagesse fait vivre celui qui la possède.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Considère l’œuvre de Dieu, car qui peut redresser ce qu’il a tordu?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Au jour du bien-être, jouis du bien-être, et, au jour de l’adversité, prends garde; car Dieu a placé l’un vis-à-vis de l’autre, afin que l’homme ne trouve rien [de ce qui sera] après lui.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
J’ai vu tout [cela] dans les jours de ma vanité: il y a tel juste qui périt par sa justice, et il y a tel méchant qui prolonge [ses jours] par son iniquité.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Ne sois pas juste à l’excès, et ne fais pas le sage outre mesure; pourquoi te détruirais-tu?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Ne sois pas méchant à l’excès, et ne sois pas insensé; pourquoi mourrais-tu avant ton temps? –
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Il est bon que tu saisisses ceci et que tu ne retires point ta main de cela; car qui craint Dieu sort de tout.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
La sagesse fortifie le sage plus que dix hommes puissants qui sont dans la ville.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Certes, il n’y a pas d’homme juste sur la terre qui ait fait le bien et qui n’ait pas péché.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Aussi ne mets pas ton cœur à toutes les paroles qu’on dit, afin que tu n’entendes pas ton serviteur te maudissant.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Car aussi ton cœur sait que bien des fois, toi aussi, tu as maudit les autres.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
J’ai éprouvé tout cela par la sagesse; j’ai dit: Je serai sage; mais elle était loin de moi.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Ce qui a été est loin et très profond, qui le trouvera?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Je me suis mis, moi et mon cœur, à connaître et à explorer et à rechercher la sagesse et l’intelligence, et à connaître que la méchanceté est sottise, et la folie, déraison;
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
et j’ai trouvé plus amère que la mort la femme dont le cœur est [comme] des filets et des rets, [et] dont les mains sont des chaînes: celui qui est agréable à Dieu lui échappera, mais celui qui pèche sera pris par elle.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Regarde ceci que j’ai trouvé, dit le prédicateur, [en examinant les choses] une à une pour en trouver la raison,
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
ce que mon âme cherche encore et que je n’ai pas trouvé: j’ai trouvé un homme entre mille, mais une femme entre elles toutes, je ne l’ai pas trouvée.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Seulement, voici, j’ai trouvé que Dieu a fait l’homme droit; mais eux, ils ont cherché beaucoup de raisonnements.
