Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Better [is] a name than good perfume, And the day of death than the day of birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Better to go unto a house of mourning, Than to go unto a house of banqueting, For that is the end of all men, And the living layeth [it] unto his heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Better [is] sorrow than laughter, For by the sadness of the face the heart becometh better.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise [is] in a house of mourning, And the heart of fools in a house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Better to hear a rebuke of a wise man, Than [for] a man to hear a song of fools,
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For as the noise of thorns under the pot, So [is] the laughter of a fool, even this [is] vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely oppression maketh the wise mad, And a gift destroyeth the heart.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Better [is] the latter end of a thing than its beginning, Better [is] the patient of spirit, than the haughty of spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not hasty in thy spirit to be angry, For anger in the bosom of fools resteth.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say not thou, 'What was it, That the former days were better than these?' For thou hast not asked wisely of this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom [is] good with an inheritance, And an advantage [it is] to those beholding the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom [is] a defense, money [is] a defence, And the advantage of the knowledge of wisdom [is], She reviveth her possessors.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
See the work of God, For who is able to make straight that which He made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In a day of prosperity be in gladness, And in a day of evil consider. Also this over-against that hath God made, To the intent that man doth not find anything after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
The whole I have considered in the days of my vanity. There is a righteous one perishing in his righteousness, and there is a wrong-doer prolonging [himself] in his wrong.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not over-righteous, nor show thyself too wise, why art thou desolate?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Do not much wrong, neither be thou a fool, why dost thou die within thy time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
[It is] good that thou dost lay hold on this, and also, from that withdrawest not thy hand, for whoso is fearing God goeth out with them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
The wisdom giveth strength to a wise man, more than wealth the rulers who have been in a city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Because there is not a righteous man on earth that doth good and sinneth not.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also to all the words that they speak give not thy heart, that thou hear not thy servant reviling thee.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For many times also hath thy heart known that thou thyself also hast reviled others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this I have tried by wisdom; I have said, 'I am wise,' and it [is] far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Far off [is] that which hath been, and deep, deep, who doth find it?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I have turned round, also my heart, to know and to search, and to seek out wisdom, and reason, and to know the wrong of folly, and of foolishness the madness.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I am finding more bitter than death, the woman whose heart [is] nets and snares, her hands [are] bands; the good before God escapeth from her, but the sinner is captured by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
See, this I have found, said the Preacher, one to one, to find out the reason
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
(that still my soul had sought, and I had not found), One man, a teacher, I have found, and a woman among all these I have not found.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
See, this alone I have found, that God made man upright, and they — they have sought out many devices.
