Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A good name is better than fine perfume; and the day of death better than the day of one’s birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
It is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting; for that is the end of all men, and the living should take this to heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Sorrow is better than laughter; for by the sadness of the face the heart is made good.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
It is better to hear the rebuke of the wise than for a man to hear the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely extortion makes the wise man foolish; and a bribe destroys the understanding.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Better is the end of a thing than its beginning. The patient in spirit is better than the proud in spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Don’t be hasty in your spirit to be angry, for anger rests in the bosom of fools.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Don’t say, “Why were the former days better than these?” For you do not ask wisely about this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom is as good as an inheritance. Yes, it is more excellent for those who see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom is a defense, even as money is a defense; but the excellency of knowledge is that wisdom preserves the life of him who has it.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Consider the work of God, for who can make that straight which he has made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider; yes, God has made the one side by side with the other, to the end that man should not find out anything after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
All this I have seen in my days of vanity: there is a righteous man who perishes in his righteousness, and there is a wicked man who lives long in his evildoing.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Don’t be overly righteous, neither make yourself overly wise. Why should you destroy yourself?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Don’t be too wicked, neither be foolish. Why should you die before your time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is good that you should take hold of this. Yes, also don’t withdraw your hand from that; for he who fears God will come out of them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom is a strength to the wise man more than ten rulers who are in a city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Surely there is not a righteous man on earth who does good and doesn’t sin.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also don’t take heed to all words that are spoken, lest you hear your servant curse you;
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
for often your own heart knows that you yourself have likewise cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this I have proved in wisdom. I said, “I will be wise;” but it was far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
That which is, is far off and exceedingly deep. Who can find it out?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I turned around, and my heart sought to know and to search out, and to seek wisdom and the scheme of things, and to know that wickedness is stupidity, and that foolishness is madness.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
I find more bitter than death the woman whose heart is snares and traps, whose hands are chains. Whoever pleases God shall escape from her; but the sinner will be ensnared by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
“Behold, I have found this,” says Kohelet, “to one another, to find an explanation
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
which my soul still seeks, but I have not found. I have found one man among a thousand, but I have not found a woman among all those.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Behold, I have only found this: that God made mankind upright; but they search for many inventions.”
