Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A good name [is] better than precious ointment; and the day of death than the day of one's birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
[It is] better to go to the house of mourning, than to go to the house of feasting: for that [is] the end of all men; and the living will lay [it] to his heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Sorrow [is] better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made better.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise [is] in the house of mourning; but the heart of fools [is] in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
[It is] better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For as the crackling of thorns under a pot, so [is] the laughter of the fool: this also [is] vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely oppression maketh a wise man mad; and a gift destroyeth the heart.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Better [is] the end of a thing than its beginning: [and] the patient in spirit [is] better than the proud in spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not hasty in thy spirit to be angry: for anger resteth in the bosom of fools.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say not thou, What is [the cause] that the former days were better than these? for thou dost not inquire wisely concerning this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom [is] good with an inheritance: and [by it there is] profit to them that see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom [is] a defense, [and] money [is] a defense: but the excellence of knowledge [is], [that] wisdom giveth life to them that have it.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Consider the work of God: for who can make [that] straight, which he hath made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity be joyful, but in the day of adversity consider: God also hath set the one over against the other, to the end that man should find nothing after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
All [things] have I seen in the days of my vanity: there is a just [man] that perisheth in his righteousness, and there is a wicked [man] that prolongeth [his life] in his wickedness.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not righteous over much; neither make thyself over wise: why shouldst thou destroy thyself?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Be not over much wicked, neither be thou foolish: why shouldst thou die before thy time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
[It is] good that thou shouldst take hold of this; yes, also from this withdraw not thy hand: for he that feareth God shall escape from them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom strengtheneth the wise more than ten mighty [men] who are in the city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
For [there is] not a just man upon earth, that doeth good, and sinneth not.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also take no heed to all words that are spoken; lest thou hear thy servant curse thee:
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For often also thy own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this have I proved by wisdom: I said, I will be wise; but it [was] far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
That which is far off, and exceedingly deep, who can find it out?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I applied my heart to know, and to search, and to seek out wisdom, and the reason [of things], and to know the wickedness of folly, even of foolishness [and] madness:
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I find more bitter than death the woman whose heart [is] snares and nets, [and] her hands [as] bands: whoever pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Behold, this have I found, saith the preacher, [counting] one by one, to find out the account:
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Which yet my soul seeketh, but I find not: one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Lo, this only have I found, that God hath made man upright; but they have sought out many inventions.
