Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A [good] name is better than precious ointment; and the day of death than the day of one’s birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
It is better to go to the house of mourning, than to go to the house of feasting: for that is the end of all men; and the living will lay it to his heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Sorrow is better than laughter: for by the sadness of the countenance the heart is made glad.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning; but the heart of fools is in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
It is better to hear the rebuke of the wise, than for a man to hear the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool: this also is vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely extortion maketh a wise man foolish; and a gift destroyeth the understanding.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Better is the end of a thing than the beginning thereof: [and] the patient in spirit is better than the proud in spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not hasty in thy spirit to be angry: for anger resteth in the bosom of fools.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say not thou, What is the cause that the former days were better than these? for thou dost not inquire wisely concerning this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom is as good as an inheritance: yea, more excellent is it for them that see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom is a defence, even as money is a defence: but the excellency of knowledge is, that wisdom preserveth the life of him that hath it.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Consider the work of God: for who can make that straight, which he hath made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider: God hath even made the one side by side with the other, to the end that man should not find out any thing [that shall be] after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
All this have I seen in the days of my vanity: there is a righteous man that perisheth in his righteousness, and there is a wicked man that prolongeth [his life] in his evil-doing.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not righteous over much; neither make thyself over wise: why shouldest thou destroy thyself?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Be not over much wicked, neither be thou foolish: why shouldest thou die before thy time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is good that thou shouldest take hold of this; yea, also from that withdraw not thine hand: for he that feareth God shall come forth of them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom is a strength to the wise man more than ten rulers which are in a city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Surely there is not a righteous man upon earth, that doeth good, and sinneth not.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also take not heed unto all words that are spoken; lest thou hear thy servant curse thee:
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
for oftentimes also thine own heart knoweth that thou thyself likewise hast cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this have I proved in wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
That which is is far off, and exceeding deep; who can find it out?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I turned about, and my heart [was set] to know and to search out, and to seek wisdom and the reason [of things], and to know that wickedness is folly, and that foolishness is madness:
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I find a thing more bitter than death, [even] the woman whose heart is snares and nets, [and] her hands [as] bands: whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be taken by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Behold, this have I found, saith the Preacher; [laying] one thing to another, to find out the account:
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
which my soul still seeketh, but I have not found: one man among a thousand have I found; but a woman among all those have I not found.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Behold, this only have I found, that God made man upright; but they have sought out many inventions.
