Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A [good] name is better than precious ointment, and the day of death than the day of one's birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
It is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting: in that that is the end of all men, and the living taketh it to heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Vexation is better than laughter; for by the sadness of the countenance the heart is made better.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
It is better for a man to hear the rebuke of the wise, than to hear the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely oppression maketh a wise man mad, and a gift destroyeth the heart.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Better is the end of a thing than its beginning; better is a patient spirit than a proud spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not hasty in thy spirit to be vexed; for vexation resteth in the bosom of fools.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say not, How is it that the former days were better than these? for thou dost not inquire wisely concerning this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom is as good as an inheritance, and profitable to them that see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom is a defence [as] money is a defence; but the excellency of knowledge is, [that] wisdom maketh them that possess it to live.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Consider the work of God; for who can make straight what he hath made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity enjoy good, and in the day of adversity consider: God hath also set the one beside the other, to the end that man should find out nothing [of what shall be] after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
All [this] have I seen in the days of my vanity: there is a righteous [man] that perisheth by his righteousness, and there is a wicked [man] that prolongeth [his days] by his wickedness.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not righteous overmuch; neither make thyself overwise: why shouldest thou destroy thyself?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Be not overmuch wicked, neither be thou foolish: why shouldest thou die before thy time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is good that thou shouldest take hold of this; yea, also from that withdraw not thy hand: for he that feareth God cometh forth from them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom strengtheneth the wise more than ten mighty [men] that are in a city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Surely there is not a righteous man upon earth, that doeth good and sinneth not.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also give not heed unto all words that are spoken, lest thou hear thy servant curse thee.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For also thine own heart knoweth that oftentimes thou thyself likewise hast cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this have I tried by wisdom: I said, I will be wise; but it was far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Whatever hath been, is far off, and exceeding deep: who will find it out?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I turned, I and my heart, to know, and to search, and to seek out wisdom and reason, and to know wickedness to be folly, and foolishness to be madness;
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
and I found more bitter than death the woman whose heart is nets and snares, [and] whose hands are bands: whoso pleaseth God shall escape from her; but the sinner shall be caught by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
See this which I have found, saith the Preacher, [searching] one by one to find out the reason;
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
which my soul yet seeketh, and I have not found: one man among a thousand have I found, but a woman among all those have I not found.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Only see this which I have found: that God made man upright, but they have sought out many devices.
