Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A good name is better than fine perfume, and one’s day of death is better than his day of birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
It is better to enter a house of mourning than a house of feasting, since death is the end of every man, and the living should take this to heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Sorrow is better than laughter, for a sad countenance is good for the heart.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools is in the house of pleasure.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
It is better to heed a wise man’s rebuke than to listen to the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For like the crackling of thorns under the pot, so is the laughter of the fool. This too is futile.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely extortion turns a wise man into a fool, and a bribe corrupts the heart.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
The end of a matter is better than the beginning, and a patient spirit is better than a proud one.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Do not be quickly provoked in your spirit, for anger settles in the lap of a fool.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Do not say, “Why were the old days better than these?” For it is unwise of you to ask about this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom, like an inheritance, is good, and it benefits those who see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom, like money, is a shelter, and the advantage of knowledge is that wisdom preserves the life of its owner.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Consider the work of God: Who can straighten what He has bent?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity, be joyful, but in the day of adversity, consider this: God has made one of these along with the other, so that a man cannot discover anything that will come after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
In my futile life I have seen both of these: A righteous man perishing in his righteousness, and a wicked man living long in his wickedness.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Do not be overly righteous, and do not make yourself too wise. Why should you destroy yourself?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Do not be excessively wicked, and do not be a fool. Why should you die before your time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is good to grasp the one and not let the other slip from your hand. For he who fears God will follow both warnings.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom makes the wise man stronger than ten rulers in a city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Surely there is no righteous man on earth who does good and never sins.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Do not pay attention to every word that is spoken, or you may hear your servant cursing you.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For you know in your heart that many times you yourself have cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this I tested by wisdom, saying, “I resolve to be wise.” But it was beyond me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
What exists is out of reach and very deep. Who can fathom it?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I directed my mind to understand, to explore, to search out wisdom and explanations, and to understand the stupidity of wickedness and the folly of madness.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I find more bitter than death the woman who is a snare, whose heart is a net, and whose hands are chains. The man who pleases God escapes her, but the sinner is ensnared.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
“Behold,” says the Teacher, “I have discovered this by adding one thing to another to find an explanation.
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
While my soul was still searching but not finding, among a thousand I have found one upright man, but among all these I have not found one such woman.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Only this have I found: I have discovered that God made men upright, but they have sought out many schemes.”
