Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Nying maber longʼo moloyo mo mangʼwe ngʼar, kendo odiechieng tho ber moloyo odiechieng nywol.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Ber mondo idhi e od kuyo moloyo ot mitimoe nyasi, nimar tho e giko ngʼato ka ngʼato; joma pod ngima nyaka ngʼe ma e chunygi.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Kuyo ber moloyo nyiero, nikech wangʼ man-gi lit berne chuny.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Ngʼat mariek wiye ok wil gi tho, to ngʼat mofuwo paro mana mor pile.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Ber mondo ichik iti ne siem ngʼat man-gi rieko, moloyo chiko iti ne wend joma ofuwo.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Nyiero mar ngʼama ofuwo onge tiende omiyo ochalo mana gi kudho mararni e mach e bwo agulu. Ma bende onge tiende.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Ka ngʼat mariek mayo ji to obedo ngʼama ofuwo, to ngʼama kawo asoya kethore kende owuon.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Giko mar gimoro ber moloyo chakruokne kendo bedo mos ber moloyo sunga.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Kik ibed ngʼama chwanyore piyo e chunye; nikech joma ofuwo ema timo kamano.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Bende kik ipenjri ni angʼo momiyo ndalo machon gik moko ne timore maber moloyo ndalogi? Mano en penjo mar ngʼat mofuwo.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Rieko ber mana kaka girkeni, en gima ber kendo en ohala ne joma mangima.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Rieko en tipo mana kaka pesa bende en tipo, nimar rieko kelo ngima ni ngʼama ni kode.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Parane gima Nyasaye osetimo: En ngʼa manyalo rieyo gima osedolo?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Ka gik moko dhini maber, to bed mamor, to ka chandruok omaki; to ngʼe ni Nyasaye ema oyie mondo gik moko ariyogo otimre. Emomiyo, dhano ok nyal fwenyo gimoro amora mabiro timorene e ndalo mabiro.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
E ngima madakie maonge tiendeni asefwenyo ni ngʼat ma ja-ratiro rumo nikech ratiro mare kendo ngʼat ma jaricho dak ndalo mangʼeny kotimo richo.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Kik ibed ngʼat mariek ahinya kata ngʼat mongʼeyo ahinya, nimar inyalo tiekori kendi iwuon.
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Kik ibed ngʼama timbene mono ahinya kata ngʼama ofuwo, nimar angʼo momiyo idwaro ni itho ka ndaloni pok ochopo?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Kuom mano, e weche ariyogi kik iher moro moloyo machielo, nikech ngʼat moluoro Nyasaye ema dhi maber.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Gima rieko nyalo timo ne ngʼato duongʼ moloyo gima jotelo apar nyalo timo ne dala maduongʼ.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Onge ngʼato kata achiel e piny ngima matimo mana gik mabeyo lilo ma ok oketho.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Kik ichik iti ni weche ma ji wacho, dipo ka iwinjo ka jatichni kwongʼi,
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
nimar in bende ingʼeyo e chunyi ni kinde mangʼeny in iwuon isekwongʼo joma moko.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Ne apimo gigo duto gi rieko ka aketo chunya mondo abed mariek, to ne ayudo ka ok anyal.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Ere kaka dhano difweny rieko? Otut moyombowa, kendo otek modhierowa winjo.
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Omiyo ne aloko pacha mondo anon kendo awinj tiend rieko, kaachiel gi chenro mar gik moko, bangʼe to ne ayudo ni ngʼat mofuwo en jaricho kendo janeko.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Bangʼe ne ayudo ni dhako ma jachode rach moloyo, tho nimar chunye en obadho, to lwetene gin nyororo. Ngʼat moluoro Nyasaye notony e lwete, to jaricho to nokelne mana chandruok.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Jayalo wacho niya, “Ma e gima asefwenyo kane adwaro tiend wechegi achiel kachiel,
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
to kane pod anono wechegi, to ne ayudo ni kuom ji alufu achiel, dichwo achiel kende ema nyalo bedo gi rieko, to dhako to onge mariek kata achiel.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Gimoro kendo maseyudo en ni Nyasaye nochweyo ji duto momiyo rieko, makmana ni dhano osebaro ka dwaro gik mangʼeny.”
