Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Godt Navn er bedre end ypperlig Salve, Dødsdag bedre end Fødselsdag;
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
bedre at gå til et Sørgehus end at gå til et Gildehus; thi hist er alle Menneskers Ende, og de levende bør tage det til Hjerte
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Bedre Græmmelse end Latter, thi er Minerne mørke, har Hjertet det godt.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
De vises Hjerte er i Sørgehuset. Tåbernes Hjerte i Glædeshuset.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Bedre at høre på Vismands Skænd end at høre på Tåbers Sang.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Som Tjørnekvistes Knitren under Gryden er Tåbers Latter; også det er Tomhed.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Thi uredelig Vinding gør Vismand til Dåre, og Stikpenge ødelægger Hjertet.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
En Sags Udgang er bedre end dens Indgang, Tålmod er bedre end Hovmod.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Vær ikke hastig i dit Sind til at græmmes, thi Græmmelse bor i Tåbers Bryst.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Spørg ikke: "Hvoraf kommer det, at de gamle Dage var bedre end vore?" Thi således spørger du ikke med Visdom.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Bedre er Visdom end Arv, en Fordel for dem, som skuer Solen;
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
thi Visdom skygger, som Penge skygger, men Kundskabs Fortrin er dette, at Visdom holder sin Mand i Live.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Se på Guds Værk! Hvo kan rette, hvad han har gjort kroget?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Vær ved godt Mod på den gode Dag og indse på den onde Dag, at Gud skabte denne såvel som hin, for at Mennesket ikke skal finde noget efter sig.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Begge Dele så jeg i mine tomme Dage: Der er retfærdige, som omkommer i deres Retfærdighed, og der er gudløse, som lever længe i deres Ondskab.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Vær ikke alt for retfærdig og te dig ikke overvættes viis; hvorfor vil du ødelægge dig selv?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Vær ikke alt for gudløs og vær ingen Dåre; hvorfor vil du dø i Utide?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Det bedste er, at du fastholder det ene og ikke slipper det andet; thi den, der frygter Gud, vil undgå begge Farer.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Visdom gør Vismand stærkere end ti Magthavere i Byen.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Thi intet Menneske er så retfærdigt på Jorden, at han kun gør gode Gerninger og aldrig synder.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Giv ikke Agt på alle de Ord, Folk siger, at du ikke skal høre din Træl forbande dig;
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
thi du ved med dig selv, at også du mange Gange har forbandet andre.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Alt dette ransagede jeg med Visdom; jeg tænkte: "Jeg vil vorde viis." Men Visdom holdt sig langt fra mig;
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Tingenes Grund er langt borte, så dyb, så dyb; hvem kan finde den?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Jeg tog mig for at vende min Hu til Kundskab og Granskning og til at søge efter Visdom og sikker Viden og til at kende, at Gudløshed er Tåbelighed, Dårskab Vanvid.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Og beskere end Døden fandt jeg Kvinden, thi hun er et Fangegarn; hendes Hjerfe er et Net og hendes Arme Lænker. Den, som er Gud kær, undslipper hende, men Synderen bliver hendes Fange.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Se, det fandt jeg ud, sagde Prædikeren, ved at lægge det ene til det andet for at drage min Slutning.
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Hvad min Sjæl stadig søgte, men ikke fandt, er dette: Een Mand fandt jeg blandt tusind, men en Kvinde fandt jeg ikke i hele Flokken.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Dog se, det fandt jeg, at Gud har skabt Menneskene, som de bør være; men de har så mange sære Ting for.
