Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Bolji je dobar glas nego skupocjeno ulje, i smrtni dan nego dan rođenja.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Bolje je ići u kuću gdje je žalost nego u kuću gdje je gozba, jer ondje je kraj svakoga čovjeka, i tko je živ, nek' primi k srcu!
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Bolji je jad nego smijeh, jer pod žalosnim licem srce je radosno.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Srce je mudrih ljudi u kući žalosti, a srce bezumnih u kući veselja.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Bolje je poslušati ukor mudra čovjeka negoli slušati hvalospjev luđaka.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Jer kao prasak trnja ispod kotla, takav je smijeh luđaka, i to je ispraznost.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Jer smijeh od mudraca čini luđaka i veselje kvari srce.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Bolji je svršetak stvari nego njezin početak i bolja je strpljivost od oholosti.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Ne nagli u srdžbu, jer srdžba počiva u srcu luđaka.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Ne pitaj zašto su negdašnja vremena bila bolja od ovih, jer to nije mudro pitanje.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Mudrost je dragocjena baština i probitak onima na koje sunce sja.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Jer kao što je novac zaštita, tako je i mudrost; a prednost je mudrosti u tome što izbavlja onoga tko je ima.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Pogledaj djela Božja; tko može ispraviti što je on iskrivio?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
U sretan dan uživaj sreću, a u zao dan razmišljaj: Bog je stvorio jedno kao i drugo - da čovjek ne otkrije ništa od svoje budućnosti.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Svašta vidjeh u svojemu ništavnom životu: pravednik propada unatoč svojoj pravednosti, a bezbožnik i dalje živi unatoč svojoj bezbožnosti.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Ne budi prepravedan i ne budi premudar; zašto da se uništavaš?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Ne budi preopak i ne budi lud; zašto bi umro prije vremena?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Dobro je da držiš jedno, ali ni drugo ne puštaj iz ruke, jer tko se boji Boga, izbavlja se od svega.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Mudrost mudraca veću moć daje gradu nego deset mogućnika.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Na zemlji nema pravednika koji, čineći dobro, ne bi nikad sagriješio.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
I još jedno: nemoj se obazirati na govorkanje; čut ćeš možda da te sluga tvoj proklinjao;
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
a zna tvoje srce kako si i ti često druge proklinjao.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Sve sam to mudrošću iskušao. Mislio sam da sam mudar, ali mi je mudrost bila nedokučiva.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Ono što jest, daleko je i duboko, tako duboko - tko da i pronađe?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I još jednom pokušah istražiti i shvatiti mudrost i smisao, da spoznam opačinu kao ludost, a ludost kao bezumlje.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Otkrih da ima nešto gorče od smrti - žena, ona je zamka, srce joj je mreža, a ruke okovi; tko je Bogu drag, izmiče joj, a grešnik je njezin sužanj.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Eto, to sam sve u svemu otkrio, veli Propovjednik.
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
I još sam tražio, ali bez uspjeha. Nađoh čovjeka - jednog od tisuću, a žene ne nađoh među svima nijedne.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Otkrih ovo: Bog stvori čovjeka jednostavnim, a on snuje nebrojene spletke.
