Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
Minphatna kimu hi gimnam tuipen sang in jong amanlu joi. Chule napen nikho sang in jong nathi nikho phajoa ahi.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
Thina kin’a kimanchah hi golnop bolna mun’a gache sangin aphajoi. Ahimongin, mitin kithi ding ahijeh'in, mihingin hiche hi alunga agel ding doltah ahi.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Lungkham hi muilhah sangin aphajoi, ajeh chu lungkham na hin i-chunga kisuhthengna ahin sodohji ahi.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
Miching khat chun thina chung chang hi aha gel’in ahi, hinlah mingol vang chun phatpha muding bou ageljin ahi.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
Mi ngol khat in apachat hisang in, miching khat oimo chan apha joi.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
Mi ngol nuijatna chu lingphung meiyin akah gin kija tobang ahin, imacha kah louvin aki chai jitai.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Miching chu aki-engbol teng angol lojin, chule guhthim thilpeh hin lungthim asuhmo bepji ahi.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Achaina hi apatna sang in apha jon chule kiletsah sang in, thohhat aphachom joi.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Lunghan kitim them in, ajeh chu lunghan hin angoltoh kibang bep naso ding ahi.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
“Achesa nikho phaho chu ngaicha gunset hih in, hichu mi chinga ahi poi.”
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Sum nanei teng leh chihna hi phachom cheh ahi. Hinkhoa kho-sahna dinga ania phachom tah ahi.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
Chihna le sum hin ipi hijongleh nanei sah jeng thei ahinai. Hinlah chihna kiti bouhin na hinkho ahuhhing jou ding ahije.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Pathen thilbol ho chu janom jeng in, ajeh chu aman ahe konsa chu koiyin asuh-jang jou ding ham?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
Ning lhinga naum laisen kipah’in, hinlah hahsatnan nahinphah teng jongleh, ania Pathenna hungkon ahiti tahsan in. Hiche lei hinkhoa hin ima hiti mong ding ahiti, akisei thei poi kiti hi geldoh jing in.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
Keiman hinlona ajeh umlou tobangbep leiset hinkhoa hin, khangdong phatah tah ho athia chule migilou ho hinkho asot’uhi kamu doh in ahi.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Hijeh chun mohphat behset hih in, ahilouva ahileh chingval behset hih in! Idia nangmatah kisumang ding nahi ham?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Chutima chun gilou behset jong bol hih in. Ngol hih beh in! Ipi dinga naphat lhin masanga thi ding nahim?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
Hiche kihil naho hi lunggut in gel in, ajeh chu koi hitaleh Pathen ging mi chun; hitobang che valna hi ania hintoh ponte.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Khopi sunga lamkai mi som sangin, miching khat chu gamcheng in ahat joi.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Leiset chunga hin mihem khatcha aphajeng bol chonse kha louhel aumpoi.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Mi thusei jouse het ding go hih in, nasoh jeng in jong na gaosap get in nate.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
Ajeh chu nangma tah jeng in jong midang na gaosap ji chu na henai.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
Keiman kajo channa chihna in kalunggel le kachonna eilamkai jing na ding in ka ngai ton ahi. Keimatah in kaseijin, “Keima chingthei ding in ka kigel lha tai.” Hinlah ka chuti theijou hihbeh in ahi.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
Chihna hi gamlatah’a aum jing in chule holdoh jong ahah sai.
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
Keiman muntina chun, chihna le hetkhenna chu iti hung umhija ham tin ajeh kahol in ahi. Keima tah in kholchilna neija konin gitlouna hi ngol jeh ahin, chule ngol kitihi lung chavai kiseina ahije, tiphot chenna kanei ahi tai.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
Keiman kavet chil’a ahileh, duha-thuhtah numei chu thitheina thangkol sanga khohse joa ahichu ka kholdoh ahitai. Ami hebol jong kipalna thangkol bep ahi, chule akhut nemtah jong chu kihenna thihkol ahibouve. Pathen lunglhaina’a umho chu amanua kon’a hoidoh ding, hinlah chonse ho chu amanu thanga ga-oh ding ahiuve.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Thuhilpa chun, “Hiche hi keiman hoima lamjouse ahitheina ding kavet toh lea konna achaina kasem chu hiche hi ahi.
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
Keiman kavel hol hol jeng vang'in, ka hol lona pentah chu kamu joupoi. Mi sangkhat lah’a khatbou gunchena nei pasal khat ahijouvin, hinlah numei khat jong akimu joupoi.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Chule keiman hiche hi kamui: Pathen’in miho hi gun chena neija asem ahin, hinlah amahon achang cheh-uva aphalou akilam doh-u ahibouve.
