Еклесиаст 6
1 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
Hay un mal que he visto bajo el sol, y es común para los hombres;
2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
Un hombre a quien Dios le da dinero, riqueza y honor para que tenga todos sus deseos, pero Dios no le da el poder de gozar de él, y un hombre extranjero lo toma. Esto es vanidad y una enfermedad maligna.
3 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
Si un hombre tiene cien hijos, y su vida es larga, los días de sus años son muy numerosos, pero su alma no se complace del bien, y careció de sepultura; Yo digo que un abortivo es mejor que él.
4 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
En el viento vino y se iría a la oscuridad, y con la oscuridad se ocultará su nombre.
5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
Si, no vio el sol y no tuvo conocimiento; Es mejor con esto que con el otro.
6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
Y aunque continúa viviendo mil veces más y no ve bien, ¿no van los dos al mismo lugar?
7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
Toda la obra del hombre es para su boca, y todavía tiene un deseo de comer.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
. ¿Qué ventaja tienen los sabios que los necios? ¿Y qué tiene el pobre que camina sabiamente entre los vivos?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
Lo que ven los ojos es mejor que el deseo errante. Esto es vanidad y aflicción de espíritu.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
Lo que es, ha sido nombrado antes, y se sabe que es hombre. Él no tiene poder contra uno más fuerte que él.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
Hay muchas palabras para aumentar la vanidad, pero ¿en qué beneficia al hombre?
12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
¿Quién puede decir lo que es bueno para el hombre en la vida todos los días de su vida insensata por los que pasa como una sombra? ¿Quién dirá lo que será después de él bajo el sol?
