Еклесиаст 6
1 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
Hay un mal que he visto bajo el sol, y que pesa sobre los hombres:
2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
un hombre al que Dios le da riquezas, riqueza y honor, de modo que no le falta nada para su alma de todo lo que desea, pero Dios no le da poder para comer de ello, sino que lo come un extranjero. Esto es vanidad, y es una mala enfermedad.
3 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
Si un hombre engendra cien hijos, y vive muchos años, de modo que los días de sus años son muchos, pero su alma no se llena de bien, y además no tiene sepultura, yo digo que un niño que nace muerto es mejor que él;
4 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
porque viene en la vanidad, y se va en la oscuridad, y su nombre está cubierto de tinieblas.
5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
Además, no ha visto el sol ni lo ha conocido. Este tiene más descanso que el otro.
6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
Sí, aunque viva mil años dos veces contados, y sin embargo no disfrute del bien, ¿no van todos a un mismo lugar?
7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
Todo el trabajo del hombre es para su boca, y sin embargo el apetito no se sacia.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
Pues ¿qué ventaja tiene el sabio más que el necio? ¿Qué tiene el pobre, que sabe andar delante de los vivos?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
Mejor es la vista de los ojos que el extravío del deseo. También esto es vanidad y persecución del viento.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
Todo lo que ha sido, su nombre fue dado hace tiempo; y se sabe lo que el hombre es; ni puede contender con el que es más poderoso que él.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
Porque hay muchas palabras que crean vanidad. ¿De qué le sirve eso al hombre?
12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
Porque ¿quién sabe lo que es bueno para el hombre en la vida, todos los días de su vana vida que pasa como una sombra? Porque ¿quién puede decir al hombre lo que será después de él bajo el sol?
