Еклесиаст 6
1 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
Here was an evil, I had seen under the sun, —and it is, common, among men:
2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
A man to whom God giveth riches and gains and honour, so that nothing doth he lack for his soul—of all that he craveth, and yet God doth not give him power to eat thereof, but, a man unknown, eateth it, —this, was vanity, and, an incurable evil, it was.
3 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема прилично погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
Though a man should beget a hundred children, and live, many years, so that many should be the days of his years but, his own soul, should not be satisfied with the good, and he should not even have, a burial, I said, Better than he, is an untimely birth!
4 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
For, in vain, it came in, and, in darkness, it departeth, —and, with darkness, its name, is covered:
5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало нищо, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
even the sun, it never saw, nor aught did it know, —more quietness, hath this than the other.
6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
Even though one hath lived a thousand years twice told, yet, good, hath he not seen, —is it not, unto one place, that, all, are going?
7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
All the toil of man, is for his mouth, —though, even the desire, is not satisfied!
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво предимство има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
For what profit hath the wise man, over the dullard? What can, the poor man, know—so as to walk before the living?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си, Отколкото да блуждаеш с желанието си. И това е суета и гонене на вятър.
Better what the eyes behold, than the wandering of desire, —even this, was vanity, and a feeding on wind.
10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, чието име е Човек, (Или: Адам, т. е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
Whatsoever one may be, long ago, was he called by his name, and it is known that it is—Son of Earth, —he cannot, therefore, contend with one stronger than he.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
Seeing there are things in abundance which make vanity abound, what profit hath man?
12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?
For who knoweth what is good for a man throughout his life, for the number of the days of his life of vanity, seeing he will make them, like a shadow, —for who can tell a man, what shall be after him, under the sun?
