Еклесиаст 5

1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

Сохрани ногу твою, егда аще идеши в дом Божий, и близ (буди) еже слушати: паче даяния безумных жертва твоя, понеже не ведят, яко творят зло.

2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

Не скор буди усты твоими, и сердце твое да не ускоряет износити слово пред лицем Божиим, яко Бог на небеси горе, ты же на земли долу: сего ради да будут словеса твоя мала:

3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

яко приходит соние во множестве попечения, тако и глас безумнаго во множестве словес.

4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

Аще обещаеши обет Богу, не умедли отдати его, яко несть хотения в безумных: ты убо, елика аще обещаеши, отдаждь.

5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Благо тебе еже не обещаватися, нежели обещавшуся тебе, не отдати.

6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

Не даждь устнам твоим еже во грех ввести плоть твою, и да не речеши пред лицем Божиим, яко неведение есть: да не прогневается Бог о гласе твоем и растлит творения рук твоих:

7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

яко во множестве соний и суетствия, (тако) и словеса многа, темже Бога бойся.

8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

Аще обиду нищаго и расхищение суда и правды увидиши во стране, не дивися о вещи: яко высокий над высоким надзиратель, и высоцыи над ними,

9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

и изюбилие земли над всем есть царь села возделанна.

10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

Любяй сребро не насытится сребра: и кто насладится во множестве его плода? И сие суета.

11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

Во множестве блага умножишася ядущии е: и кое мужество имущему е? Яко начало еже видети очима своима.

12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

Сон сладок работающему, аще мало или много снесть: а насытившагося богатство не оставляет уснути.

13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

Есть недуг, егоже видех под солнцем, богатство хранимо от стяжателя во зло ему:

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

и погибнет богатство оно в попечении лукавне: и роди сына, и несть в руце его ничтоже:

15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

якоже изыде из чрева матере своея наг, возвратится ити, якоже и прииде, и ничтоже возмет от труда своего, да понесет в руце своей.

16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

И сие зол недуг: якоже бо прииде, тако и отидет, и кая польза ему, яко трудится на ветр?

17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

Ибо вси дние его во тме и плачи и в ярости мнозе, и в недузе и во гневе.

18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

Се, видех аз благое, еже есть изрядно, еже ясти и пити и видети благостыню во всем труде своем, имже трудился бы под солнцем, в число дний живота своего, яже дал есть ему Бог, яко сие часть его:

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

ибо всякому человеку, емуже дал есть Бог богатство и имения, и власть даде ему ясти от того и прияти часть свою и возвеселитися о труде своем, сие дар Божий есть:

20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.

яко не много памятствовати имать дни живота своего, понеже Бог облагает его попеченьми в веселии сердца его.