Еклесиаст 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
Anumzamofo nompima unefresunka akohenka ufro. Anumzamofo tavaonte'ma akoheno umani'neno kema antahi'zamo'a, agesa ontahino neginagi ofama kre sramnavu zana agatere'ne. Na'ankure zamagra e'i haviza nehune hu'za nontahize.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
Kagitetira ame'ama hunka keaga huge ame'ama hunka kagu'aretira maka antahintahi zanka'a Anumzamofo avuga huamara osuo. Na'ankure Anumzamo'a monafinka manigenka kagra ama mopafi mani'nane. Ana hu'negu kagra osi'a naneke huo.
3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
Mika zanku'ma antahintahi hakarema hanunka, rama'a avana kegahane. Rama'a kegagama hu zamo'a neginagi vahe asegahane.
4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
Anumzamofoma mago zama amigahue hunkama huvempa hu'nenunka, zazatera azerinka ovuo. Na'ankure Anumzamo'a neginagi vahekura musena nosianki, Anumzamofoma amigahue hunkama huvempa hu'nenana zana amio.
5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
Anumzamofonte'ma huvempa osu zamo'a knare hu'ne. Hagi Anumzamofonte'ma huvempa huteno, ana nanekema amage'ma onte'zamo'a knarera osu'ne.
6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
Hagi atregeno kagimo'a kavreno kumipina ovino. Ana nehunka pristi vahetera kagraka'ama kaguvazi kazigatira hunka ruge hunaku hurega hantga hu'na huvempa Anumzamofontera hu'noe hunka osuo. E'inama hananana, Anumzamofona azeri arimpa ahesankeno, mika zama eri fore'ma hanana zantamina eri haviza hugahie.
7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
Rama'a nanekema nehuno, rama'a ava'nama ke zamo'a, agafa'a omane'ne. E'ina hu'negu Anumzamofo korora hunentenka agoraga'a manio.
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
Kesankenoma kamani vahe'mo'zama zamunte omane vahe'ma knama zamiza zamazeri haviza nehu'za, zamazama hugazama atre'za zamazama nosnagenka antria hunka kagogogura osuo. E'i ana'ma nehaza vahe'mokizmia zamagri'enena kva vahezmia mani'neno, anahu avu'avara hunezmantege'za anara nehaze.
9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
Mopafinti'ma amuhoma hu'za erifore'ma nehaza kavera, kini ne'moke erihna nehie.
10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
Zagogu'ma avesi avesima nehania vahe'mo'a zagoa eri avi otegahie. Hagi fenoma ante'zanku'ma agesama nentahisia vahe'mo'a, fenozana eri knarera osugahie. E'i ana zamo'enena agafa'a omne'ne.
11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?
Rama'a fenoma ante'nea vahe'mofona, rama'a vahe'mo ana fenontera kregre huno eri fanane hugahie. E'ina hugahianki, ana fenozamo'a nankna knare'za avreno nafa'amofona eme amigahie? Magozana avreno eme omigosianki, negenigeno ana fenozamo'a fanane hugahie.
12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
Amuho huno'ma eri'zama eneria vahe'mo'a osi'a neza nesio, rama'a neza nesianagi avura mase so'e nehie. Hianagi rama'a fenoma ante'nea vahe'mo'a avura mase so'e osugahie.
13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
Hagi tusi'a kefo avu'avazama ama mopafima koana, tusi'a fenoma eri atruma nehia vahe'mofona, agri fenomo azeri haviza nehie.
14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
Hagi rama'a zagoma tro hu kazigatima atraza zagomo'a, ome fanene nehige'za mofavre'mo'za erisaza zagoa nomane.
15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
Hagi nerarera rimpafintira magozana e'orita tavufga avapa e'nonankita, frisuta mago'a fenozana e'rineta ovugahune.
16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
Ama'na zamo'enena tusi'a kefo avu'avaza me'ne. Ama mopafima vahe'mo'ma fore'ma huno e'nea kante anteno, friana anahu kna huno nevie. Hiankino amuhoma huno eri'zama eri fore'ma nehia zamo'a, zahoma avaririaza huno amnezankna nehie.
17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
Hagi ama mopafima mani'zama azafina hanimpi kavera nene'za tusi'a zamatafine, krifine, zamarimpa ahezampi mani'za neaze.
18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
Anahu kna hu'na nagrani'ama mago knare zama ke'na eri fore'ma huana, iza'o amuhoma huno eri fore'ma hania zana neneno musenkase huno, osi'a knama Anumzamo'ma ami'nea knafina manino. Na'ankure e'i amuhoma hu'nea eri'zama eria zamofo mi'zama'e.
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
Hagi Anumzamo'ma mago vahe'ma zagone fenonema nemino'a, amuhoma huno erifore'ma hania zama neneno'ma musema hania antahintahia ami'ne. E'i ana zantamina Anumzamo'a muse'za ami'ne.
20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.
Anumzamo'a ana vahe'mofona ana zantamimpi antahintahia erintegeno ana zanku muse nehuno, ko'ma manino'ma e'nea nomania zankura agesa nontahie.
