Еклесиаст 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
When you enter God’s temple, you should be sure to listen carefully. Doing that is better than offering sacrifices to God [and then not obeying him], which is foolish.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
Think carefully before you speak [MTY] or before you promise God that you will do something [IDM]. [Do not forget that] God is in heaven [and he is all-powerful] and you are here on the earth, so think carefully before you [make any promises to God].
3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
If you are continually thinking [and worrying] about things, you will have bad dreams about them and not rest [well]. And the more you talk, the more likely it will be that you will say things that are foolish.
4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
When you solemnly promise God that you will do something, do not be foolish by delaying in doing it, because God is not pleased with foolish people. Do [all] the things that you promise God that you will do.
5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
It is better to not promise [anything] than to promise to do something, and [then] not doing it.
6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
Do not sin by promising to do something and then not doing it. And [when you promise God to do something and do not do it], do not say to God’s priest that it was a mistake for you to promise to do that. If you do that, God will certainly [RHQ] become very angry with you, and he will take from you everything that you [SYN] have worked to acquire.
7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
Promising to do something and not doing it is like [SIM] a dream that has no value; instead, revere God [by doing what you promised him that you would do].
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
Do not be surprised if you see poor [people] being (oppressed/treated cruelly) [by powerful/influential people], or if you see judges making unjust decisions throughout the land. [That happens] because the people who do that are supervised [and cheated by] more important officials [DOU],
9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
and even the king forces the people to give him some of the crops that they harvest.
10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
Everyone who tries to [get as much] money as they can will never think that they have enough. They will never be satisfied with the money that they have. That also is senseless.
11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?
The more money that we have, the more people want us to spend our money to buy things for them. So people who have a lot of money do not [RHQ] benefit from it; they see [MTY] it when they get it, but it soon (disappears/is completely spent).
12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
Those who work hard sleep peacefully [at night], even if they do not have much food to eat. But rich [people] do not sleep well, because [they worry] about their money.
13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
I have seen [another] terrible thing that happens here on the earth [MTY]: People save [up all] their money and become rich, [but] they are not helped by saving a lot of money,
14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
[because] something happens that causes their money to be gone, and when they die, there is no money for their children to get/inherit.
15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
When we are born, we do not bring anything with us, and when we die, we take nothing with us from all that we have earned by our working hard.
16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
That also seems senseless. People bring nothing [into the world when they are born], and they leave [this world] taking nothing with them. They have worked hard, but they receive no lasting benefit [MET].
17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
[Furthermore, rich people] are always miserable [MET] and sad, and depressed/discouraged and often sick and (resentful/thinking that what has happened to them is unfair).
18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
So, the best thing for people to do here on the earth during the few years that God allows them to be alive is to eat and drink and to enjoy their work, because those are the things that God has given to them.
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
If people are rich and have a lot of possessions, and are able to (enjoy/be happy with) the things that they have and to enjoy their work, those things are [also] gifts from God.
20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.
Those people do not worry much about [everything that has happened] during the time that they have been alive, because God enables them to be happy doing everything that they do.
