Еклесиаст 5
1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
Keep thy foot when thou goest to the house of God, and be more ready to hear, than to give the sacrifice of fools: for they consider not that they do evil.
2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
Be not rash with thy mouth, and let not thine heart be hasty to utter [any] thing before God: for God [is] in heaven, and thou upon earth: therefore let thy words be few.
3 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.
For a dream cometh through the multitude of business; and a fool’s voice [is known] by multitude of words.
4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
When thou vowest a vow unto God, defer not to pay it; for [he hath] no pleasure in fools: pay that which thou hast vowed.
5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
Better [is it] that thou shouldest not vow, than that thou shouldest vow and not pay.
6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
Suffer not thy mouth to cause thy flesh to sin; neither say thou before the angel, that it [was] an error: wherefore should God be angry at thy voice, and destroy the work of thine hands?
7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
For in the multitude of dreams and many words [there are] also [divers] vanities: but fear thou God.
8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
If thou seest the oppression of the poor, and violent perverting of judgment and justice in a province, marvel not at the matter: for [he that is] higher than the highest regardeth; and [there be] higher than they.
9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
Moreover the profit of the earth is for all: the king [himself] is served by the field.
10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
He that loveth silver shall not be satisfied with silver; nor he that loveth abundance with increase: this [is] also vanity.
11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?
When goods increase, they are increased that eat them: and what good [is there] to the owners thereof, saving the beholding [of them] with their eyes?
12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
The sleep of a labouring man [is] sweet, whether he eat little or much: but the abundance of the rich will not suffer him to sleep.
13 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
There is a sore evil [which] I have seen under the sun, [namely], riches kept for the owners thereof to their hurt.
14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
But those riches perish by evil travail: and he begetteth a son, and [there is] nothing in his hand.
15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
As he came forth of his mother’s womb, naked shall he return to go as he came, and shall take nothing of his labour, which he may carry away in his hand.
16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
And this also [is] a sore evil, [that] in all points as he came, so shall he go: and what profit hath he that hath laboured for the wind?
17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
All his days also he eateth in darkness, and [he hath] much sorrow and wrath with his sickness.
18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
Behold [that] which I have seen: [it is] good and comely [for one] to eat and to drink, and to enjoy the good of all his labour that he taketh under the sun all the days of his life, which God giveth him: for it [is] his portion.
19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
Every man also to whom God hath given riches and wealth, and hath given him power to eat thereof, and to take his portion, and to rejoice in his labour; this [is] the gift of God.
20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.
For he shall not much remember the days of his life; because God answereth [him] in the joy of his heart.
