< Еклесиаст 3 >

1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Һәр бир ишниң мувапиқ пәсли бар, асманлар астидики һәммә арзуниң өз вақтиму бар;
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Туғулушниң бир вақти бар, өлүшниңму бир вақти бар; Тикиш вақти бар, тикилгәнни сөкүш вақти бар;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Өлтүрүш вақти бар, сақайтиш вақти бар; Бузуш вақти бар, қуруш вақти бар;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Жиғлаш вақти бар, күлүш вақти бар; Матәм тутуш вақти бар, уссул ойнаш вақти бар;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Ташларни чөриветиш вақти бар, ташларни жиғип-топлаш вақти бар; Қучағлаш вақти бар, қучағлаштин өзини тартиш вақти бар;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Издәш вақти бар, йоқалди дәп ваз кечиш вақтиму бар;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Житиш вақти бар, тикиш вақти бар; Сүкүт қелиш вақти бар, сөз қилиш вақти бар;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Сөйүш вақти бар, нәпрәтлиниш вақти бар; Уруш вақти бар, течлиқ вақти бар.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Ишлигән өз ишлигинидин немә пайда алиду?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Мән Худа инсан балилириға жүклигән, ишләп җапа тартиш керәк болған ишни көргәнмән.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
У һәр бир ишниң вақти кәлгәндә гөзәл болидиғанлиғини бекиткән; у йәнә мәңгүлүкни инсанларниң көңлигә салған; шуңа, инсан Худаниң өз һаятиға баштин ахирғичә немини бекиткәнлигини билип йәтмәстур.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Инсанларға һаятида шатлиниш вә яхшилиқ қилиштин башқа әвзәл иш йоқ екән дәп билип йәттим.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Шундақла йәнә, һәр бир кишиниң йейиш-ичиши, өзиниң барлиқ әҗридин һозур елиши, мана бу Худаниң соғисидур.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Худаниң қилғанлириниң һәммиси болса, мәңгүлүк болиду, дәп билимән; униңға һеч нәрсини қошушқа вә униңдин һеч нәрсини еливетишкә болмайду; Худаниң уларни қилғанлириниң сәвәви инсанни Өзидин әйминдүрүштур.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Һазир болғанлири өткәндиму болғандур; кәлгүсидә болидиған иш аллиқачан болғандур; Худа өткән ишларни сорайду.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Мән қуяш астида йәнә шу ишни көрдүмки — сорақ орнида, шу йәрдә һелиһәм рәзиллик туриду; һәққанийлиқ туруш керәк болған җайда, мана рәзиллик туриду!
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Мән көңлүмдә: «Худа һәққаний һәм рәзил адәмни сораққа тартиду; чүнки һәр бир арзу-мәхсәт вә һәр бир ишниң өз вақти бар» — дедим.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Мән көңлүмдә: — Бундақ болуши инсан балилириниң сәвәвидиндур; Худа уларни синимақчи, [бу ишлар] улар өзлириниң пәқәт һайванларға охшаш екәнлигини көрүши үчүн болған, дәп ойлидим.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Чүнки инсан балилириниң бешиға келидиғини һайванларғиму келиду, уларниң көридиғини охшаш болиду. Улардин алдинқиси қандақ өлгән болса, кейинкисиму шундақ өлиду, уларда охшашла бирла нәпәс бардур. Инсанниң һайванлардин һеч артуқчилиғи йоқ; чүнки һәммә иш бимәниликтур.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Уларниң һәммиси бир җайға бариду; һәммиси топа-чаңдин чиққан, һәммиси топа-чаңға қайтиду.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Ким адәм балилириниң роһини билиду? У жуқуриға чиқамду, буни ким билиду? Һайванларниң роһи, у йәр тегигә чүшәмду, ким билиду?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Шуниң билән мән инсанниң өз әҗридин һозурлинишидин артуқ иш йоқтур, дәп көрдум; чүнки мана, бу униң несивисидур; чүнки уни өзидин кейин болидиған ишларни көрүшкә ким елип келиду?

< Еклесиаст 3 >