Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Para todo hay un tiempo fijo, y un tiempo para cada propósito bajo el cielo.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Un tiempo para el nacimiento y un tiempo para la muerte; un tiempo para plantar y un tiempo para arrancar de raíz;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Un tiempo para dar muerte y un tiempo para sanar; un tiempo para derribar y un tiempo para construir;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Un tiempo para llorar y un tiempo para reír; un tiempo para el dolor y un tiempo para bailar;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Un tiempo para quitar piedras y un tiempo para juntar piedras; un tiempo para abrazar y un tiempo para no abrazar;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Un tiempo para la búsqueda y un tiempo para la pérdida; un tiempo para guardar y un tiempo para regalar;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Un tiempo para desgarrar y un tiempo para coser; un tiempo para guardar silencio y un tiempo para hablar;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Un tiempo para el amor y un tiempo para el odio; un tiempo para la guerra y un tiempo para la paz.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
¿Qué beneficio tiene el trabajador en el trabajo que él hace?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Vi la obra que Dios ha puesto sobre los hijos del hombre.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Él hizo todo hermoso en su tiempo; y entregó el mundo a su voluntad, pero él ha hecho sus corazones sin conocimiento, de modo que el hombre no puede ver las obras de Dios, desde el principio hasta el fin.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Estoy seguro de que no hay nada mejor para un hombre que estar contento y hacer el bien mientras la vida está en él.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Y para cada hombre que coma, beba y tenga gozo en toda su obra, es una recompensa de Dios.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Estoy seguro de que todo lo que Dios haga será para siempre. No se le puede hacer ninguna adición, no se le puede quitar nada; y Dios lo ha hecho para que el hombre tenga reverencia ante él.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Lo que ha sido antes, ya es, y lo que debe ser, es ahora; Porque Dios hace la búsqueda de las cosas que son pasadas.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Y otra vez, vi debajo del sol, en el lugar de los jueces, que el mal estaba allí; y en el lugar de la justicia, que el mal estaba allí.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Dije en mi corazón: Dios juzgará lo bueno y lo malo; porque ha fijado un tiempo para cada propósito y para cada trabajo.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Dije en mi corazón: Es por los hijos de los hombres, para que Dios los ponga a prueba y se vean a sí mismos como bestias.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Porque el destino de los hijos de los hombres y el destino de las bestias es el mismo. Como la muerte de uno, así es la muerte del otro, y todos tienen un espíritu. El hombre no tiene ventaja sobre las bestias; porque todo es vanidad.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Todos van a un lugar, todos son del polvo, y todos serán convertidos en polvo nuevamente.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
¿Quién está seguro de que el espíritu de los hijos de los hombres sube al cielo, o que el espíritu de las bestias desciende a la tierra?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Entonces vi que no hay nada mejor que un hombre tenga gozo en su trabajo, porque esa es su recompensa. ¿Quién le hará ver lo que vendrá después de él?
