Еклесиаст 3

1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

PARA todas las cosas hay sazón, y todo lo que se quiere debajo del cielo, [tiene su] tiempo:

2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;

Tiempo de nacer, y tiempo de morir; tiempo de plantar, y tiempo de arrancar lo plantado;

3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;

Tiempo de matar, y tiempo de curar; tiempo de destruir, y tiempo de edificar;

4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;

Tiempo de llorar, y tiempo de reir; tiempo de endechar, y tiempo de bailar;

5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;

Tiempo de esparcir las piedras, y tiempo de allegar las piedras; tiempo de abrazar, y tiempo de alejarse de abrazar;

6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;

Tiempo de agenciar, y tiempo de perder; tiempo de guardar, y tiempo de arrojar;

7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;

Tiempo de romper, y tiempo de coser; tiempo de callar, y tiempo de hablar;

8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

Tiempo de amar, y tiempo de aborrecer; tiempo de guerra, y tiempo de paz.

9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?

¿Qué provecho tiene el que trabaja en lo que trabaja?

10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.

Yo he visto el trabajo que Dios ha dado á los hijos de los hombres para que en él se ocupasen.

11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.

Todo lo hizo hermoso en su tiempo: y aun el mundo dió en su corazón, de tal manera que no alcance el hombre la obra de Dios desde el principio hasta el cabo.

12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;

Yo he conocido que no hay mejor para ellos, que alegrarse, y hacer bien en su vida:

13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.

Y también que es don de Dios que todo hombre coma y beba, y goce el bien de toda su labor.

14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.

He entendido que todo lo que Dios hace, eso será perpetuo: sobre aquello no se añadirá, ni de ello se disminuirá; y hácelo Dios, para que delante de él teman los hombres.

15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.

Aquello que fué, ya es: y lo que ha de ser, fué ya; y Dios restaura lo que pasó.

16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.

Vi más debajo del sol: en lugar del juicio, allí la impiedad; y en lugar de la justicia, allí la iniquidad.

17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.

Y dije yo en mi corazón: Al justo y al impío juzgará Dios; porque allí hay tiempo á todo lo que se quiere y sobre todo lo que se hace.

18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.

Dije en mi corazón, en orden á la condición de los hijos de los hombres, que Dios los probaría, para que así echaran de ver ellos mismos que son [semejantes] á las bestias.

19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.

Porque el suceso de los hijos de los hombres, y el suceso del animal, el mismo suceso es: como mueren los unos, así mueren los otros; y una misma respiración tienen todos; ni tiene más el hombre que la bestia: porque todo es vanidad.

20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Todo va á un lugar: todo es hecho del polvo, y todo se tornará en el mismo polvo.

21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?

¿Quién sabe que el espíritu de los hijos de los hombres suba arriba, y que el espíritu del animal descienda debajo de la tierra?

22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?

Así que he visto que no hay cosa mejor que alegrarse el hombre con lo que hiciere; porque esta es su parte: porque ¿quién lo llevará para que vea lo que ha de ser después de él?