Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Todo tiene su propio tiempo. Hay una hora para todo lo que sucede aquí:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Un tiempo de nacer, y un tiempo de morir. Un tiempo de sembrar, y un tiempo de cosechar.
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Tiempo de matar, y tiempo de curar. Tiempo de derribar, y tiempo de edificar.
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Tiempo de llorar, y tiempo de reír. Tiempo de llorar, y tiempo de bailar.
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Tiempo de lanzar piedras, y tiempo de recogerlas. Tiempo de abrazar, y tiempo de evitar abrazar.
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Tiempo de buscar, y tiempo de dejar de buscar. Tiempo de guardar, y tiempo de botar.
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Tiempo de romper, y tiempo de reparar. Tiempo de callar, tiempo de hablar.
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Tiempo de amar, y tiempo de odiar. Tiempo de guerra, y tiempo de paz.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
¿Y qué obtienes por todo tu esfuerzo?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
He examinado lo que Dios nos da por hacer.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Todo lo que Dios hace está bellamente programado, y aunque también ha puesto la idea de la eternidad en nuestras mentes, no podemos entender completamente lo que Dios hace de principio a fin.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Llegué a la conclusión de que no hay nada mejor que ser feliz y procurar lo bueno de la vida.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Además, todo el mundo debe comer y beber y disfrutar de su trabajo: esto es un regalo de Dios para nosotros.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
También llegué a la conclusión de que todo lo que Dios hace dura para siempre: no se le puede añadir ni quitar nada. Dios actúa así para que la gente lo admire.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Lo que fue, es; y lo que será, ha sido, y Dios examina todo el tiempo.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
También observé que aquí en la tierra había maldad incluso en el lugar donde se suponía que había justicia; incluso donde las cosas debían ser correctas, había maldad.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Pero entonces pensé para mí: “En última instancia, Dios juzgará tanto a los que hacen el bien como a los que hacen el mal, y a cada obra y acción, en el momento señalado”.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
También pensé para mí: “En cuanto a lo que ocurre con los seres humanos, Dios nos demuestra que no somos mejores que los animales”.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Porque lo que ocurre con los seres humanos es lo mismo que lo que ocurre con los animales: de la misma manera que uno muere, el otro también muere. Todos tienen el aliento de vida, así que en lo que respecta a cualquier ventaja que los seres humanos tengan sobre los animales, no hay ninguna. Sin duda, esto es muy difícil de entender!
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Todos acaban en el mismo lugar: todos proceden del polvo y todos vuelven al polvo.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
¿Quién sabe realmente si el aliento de vida de los seres humanos va hacia arriba, y el aliento de vida de los animales baja a la tierra?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Así que llegué a la conclusión de que no hay nada mejor que la gente disfrute de su trabajo. Esto es lo que debemos hacer. Porque ¿quién puede resucitar a alguien de entre los muertos para mostrarle lo que sucederá después de su muerte?
