Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Tudo tem o seu tempo determinado, e todo o propósito debaixo do céu tem o seu tempo:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Há tempo de nascer, e tempo de morrer: tempo de plantar, e tempo de arrancar o que se plantou:
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Tempo de matar, e tempo de curar: tempo de derribar, e tempo de edificar:
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Tempo de chorar, e tempo de rir: tempo de prantear, e tempo de saltar:
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Tempo de espalhar pedras, e tempo de ajuntar pedras: tempo de abraçar, e tempo de afastar-se de abraçar:
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Tempo de buscar, e tempo de perder: tempo de guardar, e tempo de deitar fora:
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Tempo de rasgar, e tempo de coser: tempo de calar, e tempo de falar:
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Tempo de amar, e tempo de aborrecer: tempo de guerra, e tempo de paz.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Que vantagem tem o trabalhador daquilo em que trabalha?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Tenho visto o trabalho que Deus deu aos filhos dos homens, para com ele os afligir.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Tudo fez formoso em seu tempo: também pôs o século no coração deles, sem que o homem possa descobrir a obra que Deus fez desde o princípio até ao fim.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Já tenho advertido que não há coisa melhor para eles do que alegrar-se e fazer bem na sua vida;
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Como também que todo o homem coma e beba, e goze do bem de todo o seu trabalho: isto é um dom de Deus.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Sei eu que tudo quanto Deus faz isso durará eternamente: nada se lhe deve acrescentar, e nada dele se deve diminuir; e isto faz Deus para que haja temor diante dele.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
O que houve de antes ainda o há agora: e o que há de ser, já foi; e Deus pede conta do que passou.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Vi mais debaixo do sol, no lugar do juízo, que havia ali impiedade, e no lugar da justiça que ali havia impiedade.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Eu disse no meu coração: Deus julgará o justo e o ímpio; porque ali será o tempo para julgar de todo o intento e sobre toda a obra.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Disse eu no meu coração acerca do estado dos filhos dos homens, que Deus lhes declararia; e eles o veriam, que eles são como as bestas em si mesmos.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Porque o que sucede aos filhos dos homens, isso mesmo também sucede às bestas, e o mesmo sucede a eles ambos: como morre um, assim morre o outro; e todos tem o mesmo fôlego, e a vantagem dos homens sobre as bestas não é nenhuma, porque todos são vaidade.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Todos vão para um lugar: todos foram feitos do pó, e todos voltarão ao pó
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Quem adverte que o fôlego dos filhos dos homens sobe para cima, e que o fôlego das bestas desce para baixo da terra?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Assim que tenho visto que não há coisa melhor do que alegrar-se o homem nas suas obras, porque essa é a sua porção; porque quem o levará a ver o que será depois dele
