Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Każda rzecz ma swój czas, i każde przedsięwzięcie ma swój czas pod niebem.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Jest czas rodzenia i czas umierania; czas sadzenia, i czas wycinania tego, co sadzono;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Czas zabijania, i czas leczenia; czas rozwalania, i czas budowania;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Czas płaczu, i czas śmiechu; czas smutku, i czas skakania;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Czas rozrzucania kamieni, i czas zbierania kamieni; czas obłapiania, i czas oddalenia się od obłapiania;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Czas szukania, i czas stracenia; czas chowania, i czas odrzucenia;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Czas rozdzierania, i czas zszywania; czas milczenia, i czas mówienia;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Czas miłowania, i czas nienawidzenia; czas wojny, i czas pokoju.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Cóż tedy ma ten, co pracuje, z tego, około czego pracuje?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Widziałem pracę, którą dał Bóg synom ludzkim, aby się nią bawili.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Wszystko dobrze czyni czasu swego; owszem i żądość świata dał do serca ich, choć człowiek dzieła tego, które Bóg sprawuje, ani początku, ani końca nie dochodzi.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Stąd wiem, że nic lepszego nie mają, jedno aby się weselili, a czynili dobrze za żywota swego.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Acz i to, gdy każdy człowiek je i pije, i używa dobrze wszystkiej pracy swojej, jest dar Boży.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Wiem i to, że cokolwiek Bóg czyni, trwa na wieki; i że się do tego nic nie może przydać, ani z tego co ująć; a czyni to Bóg, aby się bali oblicza jego.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
To, co było, teraz jest, a co będzie, już było; albowiem Bóg odnawia to, co przeminęło.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Nadtom jeszcze widział pod słońcem na miejscu sądu niepobożność, a na miejscu sprawiedliwości niesprawiedliwość.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
I rzekłem w sercu swem: Sprawiedliwego i niezbożnego Bóg sądzić będzie; bo czas każdemu przedsięwzięciu i każdej sprawy tam będzie.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Nadto rzekłem w sercu swem o sprawie synów ludzkich, że im Bóg okazał, aby wiedzieli, że są podobni bydłu.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Bo przypadek synów ludzkich, i przypadek bydła, jest przypadek jednaki. Jako umiera ono, tak umiera i ten, i ducha jednakiego wszyscy mają, a nie ma człowiek nic więcej nad bydlę; bo wszystko jest marność.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Wszystko to idzie na jedno miejsce; a wszystko jest z prochu, i wszystko się zaś w proch obraca.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
A któż wie, że duch synów ludzkich wstępuje w górę? a duch bydlęcy, że zstępuje pod ziemię?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Przetoż obaczyłem, że człowiekowi niemasz nic lepszego, jedno weselić się z pracy swej, gdyż to jest dział jego; albowiem któż go do tego przywiedzie, aby poznał to, co ma być po nim?
