Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Alt har sin tid, og en tid er der satt for hvert foretagende under himmelen.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Å fødes har sin tid og å dø har sin tid, å plante har sin tid og å rykke op det som er plantet, har sin tid;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
å drepe har sin tid og å læge har sin tid; å rive ned har sin tid og å bygge op har sin tid;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
å gråte har sin tid og å le har sin tid; å klage har sin tid og å danse har sin tid;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
å kaste bort stener har sin tid og å samle stener har sin tid; å ta i favn har sin tid og å holde sig fra favntak har sin tid;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
å søke har sin tid og å tape har sin tid; å gjemme har sin tid og å kaste bort har sin tid;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
å sønderrive har sin tid og å sy sammen har sin tid; å tie har sin tid og å tale har sin tid;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
å elske har sin tid og å hate har sin tid; krig har sin tid og fred har sin tid.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Hvad vinning har den som gjør noget, av det strev han har med det?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Jeg så den plage som Gud har gitt menneskenes barn å plage sig med.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Alt har han gjort skjønt i sin tid; også evigheten har han lagt i deres hjerte, men således at mennesket ikke til fulle kan forstå det verk Gud har gjort, fra begynnelsen til enden.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Jeg skjønte at de intet annet gode har enn å glede sig og å gjøre sig til gode i livet;
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
men når et menneske, hvem det så er, får ete og drikke og unne sig gode dager til gjengjeld for alt sitt strev, så er også det en Guds gave.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Jeg skjønte at alt hvad Gud gjør, det varer evig; intet kan legges til og intet kan tas fra. Så har Gud gjort det, forat vi skal frykte ham.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Hvad der er, det var allerede før, og hvad der skal bli, det har også vært før; Gud søker frem igjen det forgangne.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Fremdeles så jeg under solen at på dommersetet, der satt gudløsheten, og hvor rettferdighet skulde råde, der rådet gudløshet.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Da sa jeg i mitt hjerte: Gud skal dømme den rettferdige så vel som den gudløse; for hos ham er det fastsatt en tid for hvert foretagende og for alt hvad som gjøres.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Jeg sa i mitt hjerte: Dette skjer for menneskenes barns skyld, forat Gud kan prøve dem, og forat de kan se at de i sig selv ikke er annet enn dyr;
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
for det går menneskenes barn som det går dyrene; den samme skjebne rammer dem; som den ene dør, så dør den andre, og en livsånde har de alle; mennesket har ikke noget fortrin fremfor dyret; for alt er tomhet.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
De farer alle til ett sted; de er alle blitt til av støvet, og de vender alle tilbake til støvet.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Hvem vet om menneskenes ånd stiger op, og om dyrets ånd farer ned til jorden?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Og jeg så at intet er bedre for mennesket enn at han gleder sig ved sitt arbeid; for det er det gode som blir ham til del; for hvem lar ham få se det som skal komme efter ham?
