Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Omnia tempus habent, et suis spatiis transeunt universa sub cælo.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Tempus nascendi, et tempus moriendi. Tempus plantandi, et tempus evellendi quod plantatum est.
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Tempus occidendi, et tempus sanandi: Tempus destruendi, et tempus ædificandi.
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Tempus flendi, et tempus ridendi. Tempus plangendi, et tempus saltandi.
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Tempus spargendi lapides, et tempus colligendi. Tempus amplexandi, et tempus longe fieri ab amplexibus.
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Tempus acquirendi, et tempus perdendi. Tempus custodiendi, et tempus abiiciendi.
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Tempus scindendi, et tempus consuendi. Tempus tacendi, et tempus loquendi.
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Tempus dilectionis, et tempus odii. Tempus belli, et tempus pacis.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Quid habet amplius homo de labore suo?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Vidi afflictionem, quam dedit Deus filiis hominum, ut distendantur in ea.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Cuncta fecit bona in tempore suo, et mundum tradidit disputationi eorum, ut non inveniat homo opus, quod operatus est Deus ab initio usque ad finem.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Et cognovi quod non esset melius nisi lætari, et facere bene in vita sua.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Omnis enim homo, qui comedit et bibit, et videt bonum de labore suo, hoc donum Dei est.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Didici quod omnia opera, quæ fecit Deus, perseverent in perpetuum: non possumus eis quidquam addere, nec auferre, quæ fecit Deus ut timeatur.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Quod factum est, ipsum permanet: quæ futura sunt, iam fuerunt: et Deus instaurat quod abiit.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Vidi sub sole in loco iudicii impietatem, et in loco iustitiæ iniquitatem.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Et dixi in corde meo: Iustum, et impium iudicabit Deus, et tempus omnis rei tunc erit.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Dixi in corde meo de filiis hominum, ut probaret eos Deus, et ostenderet similes esse bestiis.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Idcirco unus interitus est hominis, et iumentorum, et æqua utriusque conditio: sicut moritur homo, sic et illa moriuntur: similiter spirant omnia, et nihil habet homo iumento amplius: cuncta subiacent vanitati,
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
et omnia pergunt ad unum locum: de terra facta sunt, et in terram pariter revertuntur.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Quis novit si spiritus filiorum Adam ascendat sursum, et si spiritus iumentorum descendat deorsum?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Et deprehendi nihil esse melius quam lætari hominem in opere suo, et hanc esse partem illius. Quis enim eum adducet, ut post se futura cognoscat?
