Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
天が下の萬の事には期あり 萬の事務には時あり
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
生るるに時あり死るに時あり 植るに時あり植たる者を抜に時あり
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
殺すに時あり醫すに時あり 毀つに時あり建るに時あり
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
泣に時あり笑ふに時あり 悲むに時あり躍るに時あり
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
石を擲つに時あり石を斂むるに時あり 懐くに時あり懐くことをせざるに時あり
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
得に時あり失ふに時あり 保つに時あり棄るに時あり
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
裂に時あり縫に時あり 黙すに時あり語るに時あり
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
愛しむに時あり惡むに時あり 戦ふに時あり和ぐに時あり
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
働く者はその労して爲ところよりして何の益を得んや
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
我神が世の人にさづけて身をこれに労せしめたまふところの事作を視たり
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
神の爲したまふところは皆その時に適ひて美麗しかり 神はまた人の心に永遠をおもふの思念を授けたまへり 然れば人は神のなしたまふ作爲を始より終まで知明むることを得ざるなり
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
我知る人の中にはその世にある時に快樂をなし善をおこなふより外に善事はあらず
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
また人はみな食飮をなしその労苦によりて逸樂を得べきなり 是すなはち神の賜物たり
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
我知る凡て神のなしたまふ事は限なく存せん 是は加ふべき所なく是は減すべきところ無し 神の之をなしたまふは人をしてその前に畏れしめんがためなり
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
昔ありたる者は今もあり 後にあらん者は既にありし者なり 神はその遂やられし者を索めたまふ
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
我また日の下を見るに審判をおこなふ所に邪曲なる事あり 公義を行ふところに邪曲なる事あり
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
我すなはち心に謂けらく神は義者と惡者とを鞫きたまはん 彼處において萬の事と萬の所爲に時あるなり
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
我また心に謂けらく是事あるは是世の人のためなり 即ち神は斯世の人を検して之にその獣のごとくなることを自ら暁らしめ給ふなり
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
世の人に臨むところの事はまた獣にも臨む この二者に臨むところの事は同一にして是も死ば彼も死るなり 皆同一の呼吸に依れり 人は獣にまさる所なし皆空なり
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
皆一の所に往く 皆塵より出で皆塵にかへるなり
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
誰か人の魂の上に昇り獣の魂の地にくだることを知ん
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
然ば人はその動作によりて逸樂をなすに如はなし 是その分なればなり 我これを見る その身の後の事は誰かこれを携へゆきて見さしむる者あらんや
