Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Toutes choses ont leur temps, et dans leurs limites elles passent toutes sous le ciel.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Il est un temps de naître et un temps de mourir; Un temps de planter, et un temps d’arracher ce qui a été planté;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Un temps de tuer, et un temps de guérir; Un temps d’abattre, et un temps de bâtir;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Un temps de pleurer, et un temps de rire; Un temps de gémir, et un temps de sauter de joie;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Un temps de disperser les pierres, et un temps de les rassembler; Un temps d’embrasser, et un temps de s’éloigner des embrassements;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Un temps d’acquérir, et un temps de perdre; Un temps de garder, et un temps de rejeter;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Un temps de déchirer, et un temps de coudre; Un temps de se taire, et un temps de parler;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Un temps d’amour, et un temps de haine; Un temps de guerre, et un temps de paix;
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Quel avantage a l’homme de son travail?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
J’ai vu l’affliction qu’a donnée Dieu aux fils des hommes, pour qu’ils en soient tourmentés.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Il a fait toutes choses bonnes en leur temps, et il a livré le monde à leurs disputes; en sorte que l’homme ne découvre pas l’œuvre que Dieu a opérée depuis le commencement jusqu’à la fin.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Et j’ai reconnu qu’il n’y avait rien de mieux que de se réjouir et de faire le bien pendant sa vie.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Car tout homme qui mange, boit et voit le bien de son travail, c’est un don de Dieu.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
J’ai appris que les œuvres que Dieu a faites persévèrent à perpétuité; nous ne pouvons rien ajouter ni rien retrancher aux choses que Dieu a faites afin qu’il soit craint.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Ce qui a été fait demeure: les choses qui doivent être ont déjà été; et Dieu rétablit ce qui est passé.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
J’ai vu sous le soleil, dans le lieu du jugement, l’impiété; et, dans le lieu de la justice, l’iniquité.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
Et j’ai dit dans mon cœur: Dieu jugera le juste et l’impie, et ce sera alors le temps de toute chose.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
J’ai dit en mon cœur touchant les fils des hommes: Que Dieu les éprouve, et montre qu’ils sont semblables à des bêtes.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
C’est pour cela que le trépas est pour l’homme et pour les bêtes, et qu’égale est leur condition: comme l’homme meurt, ainsi elles meurent; de la même manière elles respirent toutes, et l’homme n’a rien de plus que la bête: toutes choses sont soumises à la vanité:
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Toutes choses vont vers un seul lieu: elles ont été faites de la terre, et elles retournent pareillement à la terre.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Qui sait si l’esprit des fils d’Adam monte en haut, et si l’esprit des bêtes descend en bas?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Et j’ai trouvé que rien n’est meilleur pour l’homme que de se réjouir en son œuvre, et que c’est là sa part: car qui l’amènera à connaître les choses qui doivent arriver après lui?
