Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
A toute chose sa saison, et à toute affaire sous les cieux, son temps.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Il y a un temps de naître, et un temps de mourir; un temps de planter, et un temps d'arracher ce qui est planté;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Un temps de tuer, et un temps de guérir; un temps de démolir, et un temps de bâtir;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Un temps de pleurer, et un temps de rire; un temps de lamenter, et un temps de sauter [de joie];
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Un temps de jeter des pierres, et un temps de les ramasser; un temps d'embrasser, et un temps de s'éloigner des embrassements;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Un temps de chercher, et un temps de laisser perdre; un temps de garder, et un temps de rejeter;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Un temps de déchirer, et un temps de coudre; un temps de se taire, et un temps de parler;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Un temps d'aimer, et un temps de haïr; un temps de guerre, et un temps de paix.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Quel avantage a celui qui travaille, de ce en quoi il se travaille?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
J'ai considéré cette occupation que Dieu a donnée aux hommes pour s'y appliquer.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Il a fait que toutes choses sont belles en leur temps; aussi a-t-il mis le monde en leur cœur, sans toutefois que l'homme puisse comprendre d'un bout à l'autre l'œuvre que Dieu a faite.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
C'est pourquoi j'ai connu qu'il n'y a rien de meilleur aux hommes, que de se réjouir, et de bien faire pendant leur vie.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Et même, que chacun mange et boive, et qu'il jouisse du bien de tout son travail, c'est un don de Dieu.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
J'ai connu que quoi que Dieu fasse, c'est toujours lui-même, on ne saurait qu'y ajouter, ni qu'en diminuer; et Dieu le fait afin qu'on le craigne.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
Ce qui a été, est maintenant; et ce qui doit être, a déjà été; et Dieu rappelle ce qui est passé.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
J'ai encore vu sous le soleil, qu'au lieu établi pour juger, il y a de la méchanceté; et qu'au lieu établi pour faire justice, il y a aussi de la méchanceté.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
[Et] j'ai dit en mon cœur: Dieu jugera le juste et l'injuste; car il y a là un temps pour toute chose, et sur toute œuvre.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
J'ai pensé en mon cœur sur l'état des hommes, que Dieu les en éclaircirait, et qu'ils verraient qu'ils ne sont que des bêtes.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Car l'accident qui arrive aux hommes, et l'accident qui arrive aux bêtes est un même accident: telle qu'est la mort de l'un, telle est la mort de l'autre; et ils ont tous un même souffle, et l'homme n'a point d'avantage sur la bête; car tout est vanité.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Tout va en un même lieu; tout a été fait de la poudre, et tout retourne en la poudre.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Qui est-ce qui connaît que le souffle des hommes monte en haut, et que le souffle de la bête descend en bas en terre?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
J'ai donc connu qu'il n'y a rien de meilleur à l'homme que de se réjouir en ce qu'il fait; parce que c'est là sa portion; car qui est-ce qui le ramènera pour voir ce qui sera après lui?
