Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
To everything — a season, and a time to every delight under the heavens:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
A time to bring forth, And a time to die. A time to plant, And a time to eradicate the planted.
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
A time to slay, And a time to heal, A time to break down, And a time to build up.
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
A time to weep, And a time to laugh. A time to mourn, And a time to skip.
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
A time to cast away stones, And a time to heap up stones. A time to embrace, And a time to be far from embracing.
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
A time to seek, And a time to destroy. A time to keep, And a time to cast away.
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
A time to rend, And a time to sew. A time to be silent, And a time to speak.
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
A time to love, And a time to hate. A time of war, And a time of peace.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
What advantage hath the doer in that which he is labouring at?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
I have seen the travail that God hath given to the sons of man to be humbled by it.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
The whole He hath made beautiful in its season; also, that knowledge He hath put in their heart without which man findeth not out the work that God hath done from the beginning even unto the end.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
I have known that there is no good for them except to rejoice and to do good during their life,
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
yea, even every man who eateth and hath drunk and seen good by all his labour, it [is] a gift of God.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
I have known that all that God doth is to the age, to it nothing is to be added, and from it nothing is to be withdrawn; and God hath wrought that they do fear before Him.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
What is that which hath been? already it is, and that which [is] to be hath already been, and God requireth that which is pursued.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
And again, I have seen under the sun the place of judgment — there [is] the wicked; and the place of righteousness — there [is] the wicked.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
I said in my heart, 'The righteous and the wicked doth God judge, for a time [is] to every matter and for every work there.'
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
I said in my heart concerning the matter of the sons of man that God might cleanse them, so as to see that they themselves [are] beasts.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
For an event [is to] the sons of man, and an event [is to] the beasts, even one event [is] to them; as the death of this, so [is] the death of that; and one spirit [is] to all, and the advantage of man above the beast is nothing, for the whole [is] vanity.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
The whole are going unto one place, the whole have been from the dust, and the whole are turning back unto the dust.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Who knoweth the spirit of the sons of man that is going up on high, and the spirit of the beast that is going down below to the earth?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
And I have seen that there is nothing better than that man rejoice in his works, for it [is] his portion; for who doth bring him in to look on that which is after him?
