Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
To every thing there is a season, and a time to every purpose under the heaven:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
A time to be born, and a time to die; a time to plant, and a time to pluck up that which is planted;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
A time to kill, and a time to heal; a time to break down, and a time to build up;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
A time to weep, and a time to laugh; a time to mourn, and a time to dance;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
A time to cast away stones, and a time to gather stones together; a time to embrace, and a time to refrain from embracing;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
A time to get, and a time to lose; a time to keep, and a time to cast away;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
A time to rend, and a time to sew; a time to keep silence, and a time to speak;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
A time to love, and a time to hate; a time of war, and a time of peace.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
What profit has he that works in that wherein he labors?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
I have seen the travail, which God has given to the sons of men to be exercised in it.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
He has made every thing beautiful in his time: also he has set the world in their heart, so that no man can find out the work that God makes from the beginning to the end.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
I know that there is no good in them, but for a man to rejoice, and to do good in his life.
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
And also that every man should eat and drink, and enjoy the good of all his labor, it is the gift of God.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
I know that, whatever God does, it shall be for ever: nothing can be put to it, nor any thing taken from it: and God does it, that men should fear before him.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
That which has been is now; and that which is to be has already been; and God requires that which is past.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
And moreover I saw under the sun the place of judgment, that wickedness was there; and the place of righteousness, that iniquity was there.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
I said in my heart, God shall judge the righteous and the wicked: for there is a time there for every purpose and for every work.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
I said in my heart concerning the estate of the sons of men, that God might manifest them, and that they might see that they themselves are beasts.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
For that which befalls the sons of men befalls beasts; even one thing befalls them: as the one dies, so dies the other; yes, they have all one breath; so that a man has no preeminence above a beast: for all is vanity.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
All go to one place; all are of the dust, and all turn to dust again.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Who knows the spirit of man that goes upward, and the spirit of the beast that goes downward to the earth?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Why I perceive that there is nothing better, than that a man should rejoice in his own works; for that is his portion: for who shall bring him to see what shall be after him?
