Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
To everything there is a season, and a time for every purpose under heaven:
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
a time to be born and a time to die, a time to plant and a time to uproot,
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
a time to kill and a time to heal, a time to break down and a time to build,
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
a time to weep and a time to laugh, a time to mourn and a time to dance,
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
a time to cast away stones and a time to gather stones together, a time to embrace and a time to refrain from embracing,
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
a time to search and a time to count as lost, a time to keep and a time to discard,
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
a time to tear and a time to mend, a time to be silent and a time to speak,
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
a time to love and a time to hate, a time for war and a time for peace.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
What does the worker gain from his toil?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
I have seen the burden that God has laid upon the sons of men to occupy them.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
He has made everything beautiful in its time. He has also set eternity in the hearts of men, yet they cannot fathom the work that God has done from beginning to end.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
I know that there is nothing better for them than to rejoice and do good while they live,
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
and also that every man should eat and drink and find satisfaction in all his labor—this is the gift of God.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
I know that everything God does endures forever; nothing can be added to it or taken from it. God does it so that they should fear Him.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
What exists has already been, and what will be has already been, for God will call to account what has passed.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Furthermore, I saw under the sun that in the place of judgment there is wickedness, and in the place of righteousness there is wickedness.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
I said in my heart, “God will judge the righteous and the wicked, since there is a time for every activity and every deed.”
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
I said to myself, “As for the sons of men, God tests them so that they may see for themselves that they are but beasts.”
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
For the fates of both men and beasts are the same: As one dies, so dies the other—they all have the same breath. Man has no advantage over the animals, since everything is futile.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
All go to one place; all come from dust, and all return to dust.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Who knows if the spirit of man rises upward and the spirit of the animal descends into the earth?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
I have seen that there is nothing better for a man than to enjoy his work, because that is his lot. For who can bring him to see what will come after him?
