Еклесиаст 3
1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Všeliká věc má jistý čas, a každé předsevzetí pod nebem svou chvíli.
2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Jest čas rození i čas umírání, čas sázení a čas vykopání, což vsazeno bývá;
3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
Čas mordování a čas hojení, čas boření a čas stavení;
4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
Čas pláče a čas smíchu, čas smutku a čas proskakování;
5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Čas rozmítání kamení a čas shromažďování kamení, čas objímání a čas vzdálení se od objímání;
6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
Čas hledání a čas ztracení, čas chování a čas zavržení;
7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
Čas roztrhování a čas sšívání, čas mlčení a čas mluvení;
8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
Čas milování a čas nenávidění, čas boje a čas pokoje.
9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
Co tedy má ten, kdo práci vede, z toho, o čemž pracuje?
10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
Viděl jsem zaměstknání, kteréž dal Bůh synům lidským, aby se jím trápili.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
Sám všecko činí ušlechtile časem svým, nýbrž i žádost světa dal v srdce jejich, aby nestihal člověk díla toho, kteréž dělá Bůh, ani počátku ani konce.
12 Познах, че няма друго по-добро за тях Освен да се весели всеки, и да благоденства през живота си;
Odtud seznávám, že nic lepšího nemají, než aby se veselili, a činili dobře v životě svém,
13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
Ač i to, když všeliký člověk jí a pije, a užívá dobrých věcí ze všelijaké práce své, jest dar Boží.
14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да Му се боят човеците.
Znám, že cožkoli činí Bůh, to trvá na věky; nemůže se k tomu nic přidati, ani od toho co odjíti. A činí to Bůh, aby se báli oblíčeje jeho.
15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
To, což bylo, i nyní jest, a což bude, již bylo; nebo Bůh obnovuje to, což pominulo.
16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
Přesto viděl jsem ještě pod sluncem na místě soudu bezbožnost, a na místě spravedlnosti nespravedlnost.
17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
I řekl jsem v srdci svém: Budeť Bůh spravedlivého i bezbožného souditi; nebo tam bude čas každému předsevzetí i každému skutku.
18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
Řekl jsem v srdci svém o způsobu synů lidských, že jim ukázal Bůh, aby viděli, že jsou podobni hovadům.
19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
Případnost synů lidských a případnost hovad jest případnost jednostejná. Jakož umírá ono, tak umírá i on, a dýchání jednostejné všickni mají, aniž co napřed má člověk před hovadem; nebo všecko jest marnost.
20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
Obé to jde k místu jednomu; obé jest z prachu, obé také zase navracuje se do prachu.
21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
Kdo to zná, že duch synů lidských vstupuje zhůru, a duch hovadí že sstupuje pod zemi?
22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире, за да види Онова, което ще бъде подир него?
Protož spatřil jsem, že nic není lepšího, než veseliti se člověku v skutcích svých, poněvadž to jest podíl jeho. Nebo kdo jej k tomu přivede, aby poznati mohl to, což jest budoucího po něm?
