Еклесиаст 12

1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях,

Remember now thy Creator in the days of thy youth, while the evil days come not, nor the years draw nigh, when thou shalt say, I have no pleasure in them;

2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

While the sun, or the light, or the moon, or the stars, be not darkened, nor the clouds return after the rain:

3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

In the day when the keepers of the house shall tremble, and the strong men shall bow themselves, and the grinders cease because they are few, and those that look out of the windows be darkened,

4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;

And the doors shall be shut in the streets, when the sound of the grinding is low, and he shall rise up at the voice of the bird, and all the daughters of musick shall be brought low;

5 Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците,

Also [when] they shall be afraid of [that which is] high, and fears [shall be] in the way, and the almond tree shall flourish, and the grasshopper shall be a burden, and desire shall fail: because man goeth to his long home, and the mourners go about the streets:

6 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

Or ever the silver cord be loosed, or the golden bowl be broken, or the pitcher be broken at the fountain, or the wheel broken at the cistern.

7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.

Then shall the dust return to the earth as it was: and the spirit shall return unto God who gave it.

8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

Vanity of vanities, saith the preacher; all [is] vanity.

9 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

And moreover, because the preacher was wise, he still taught the people knowledge; yea, he gave good heed, and sought out, [and] set in order many proverbs.

10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

The preacher sought to find out acceptable words: and [that which was] written [was] upright, [even] words of truth.

11 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

The words of the wise [are] as goads, and as nails fastened [by] the masters of assemblies, [which] are given from one shepherd.

12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

And further, by these, my son, be admonished: of making many books [there is] no end; and much study [is] a weariness of the flesh.

13 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)

Let us hear the conclusion of the whole matter: Fear God, and keep his commandments: for this [is] the whole [duty] of man.

14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

For God shall bring every work into judgment, with every secret thing, whether [it be] good, or whether [it be] evil.