Еклесиаст 12

1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях,

Remember now your Creator in the days of your youth, while the evil days come not, nor the years draw near, when you shall say, I have no pleasure in them;

2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

While the sun, or the light, or the moon, or the stars, be not darkened, nor the clouds return after the rain:

3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

In the day when the keepers of the house shall tremble, and the strong men shall bow themselves, and the grinders cease because they are few, and those that look out of the windows be darkened,

4 Когато вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане човек, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;

And the doors shall be shut in the streets, when the sound of the grinding is low, and he shall rise up at the voice of the bird, and all the daughters of music shall be brought low;

5 Още, когато ще се боят от всичко, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците,

Also when they shall be afraid of that which is high, and fears shall be in the way, and the almond tree shall flourish, and the grasshopper shall be a burden, and desire shall fail: because man goes to his long home, and the mourners go about the streets:

6 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

Or ever the silver cord be loosed, or the golden bowl be broken, or the pitcher be broken at the fountain, or the wheel broken at the cistern.

7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.

Then shall the dust return to the earth as it was: and the spirit shall return to God who gave it.

8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

Vanity of vanities, says the preacher; all is vanity.

9 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

And moreover, because the preacher was wise, he still taught the people knowledge; yes, he gave good heed, and sought out, and set in order many proverbs.

10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

The preacher sought to find out acceptable words: and that which was written was upright, even words of truth.

11 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи са думите на събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

The words of the wise are as goads, and as nails fastened by the masters of assemblies, which are given from one shepherd.

12 А колкото за нещо повече от това, сине мой, приеми увеща ни е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

And further, by these, my son, be admonished: of making many books there is no end; and much study is a weariness of the flesh.

13 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)

Let us hear the conclusion of the whole matter: Fear God, and keep his commandments: for this is the whole duty of man.

14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.

For God shall bring every work into judgment, with every secret thing, whether it be good, or whether it be evil.