Еклесиаст 11
1 Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш.
Mitte panem tuum super transeuntes aquas: quia post tempora multa invenies illum.
2 Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
Da partes septem, necnon et octo: quia ignoras quid futurum sit mali super terram.
3 Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото дето падне дървото, там ще си остане.
Si repletae fuerint nubes, imbrem super terram effundent. Si ceciderit lignum ad Austrum, aut ad Aquilonem, in quocumque loco ceciderit, ibi erit.
4 Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
Qui observat ventum, non seminat: et qui considerat nubes, numquam metet.
5 Както не знаеш как се движи (Еврейски: какъв е пътят на) духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, който прави всичко.
Quomodo ignoras quae sit via spiritus, et qua ratione compingantur ossa in ventre praegnantis; sic nescis opera Dei, qui fabricator est omnium.
6 Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
Mane semina semen tuum, et vespere ne cesset manus tua: quia nescis quid magis oriatur, hoc aut illud: et si utrumque simul, melius erit.
7 Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
Dulce lumen, et delectabile est oculis videre solem.
8 Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня и за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
Si annis multis vixerit homo, et in his omnibus laetatus fuerit, meminisse debet tenebrosi temporis, et dierum multorum: qui cum venerint, vanitatis arguentur praeterita.
9 Весели се, младежо, в младостта си, И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по нравите (Еврейски: пътищата) на сърцето си, и според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
Laetare ergo iuvenis in adolescentia tua, et in bono sit cor tuum in diebus iuventutis tuae, et ambula in viis cordis tui, et in intuitu oculorum tuorum: et scito quod pro omnibus his adducet te Deus in iudicium.
10 За това отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си всичко що докарва неволя; Защото младостта и юношеството са суета.
Aufer iram a corde tuo, et amove malitiam a carne tua. Adolescentia enim et voluptas vana sunt.
