Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Ölü sinekler attarın ıtırını kokutur. Biraz aptallık da bilgeliği ve saygınlığı bastırır.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
Bilgenin yüreği hep doğruya eğilimlidir, Akılsızın ise, hep yanlışa.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Yolda yürürken bile akılsızın aklı kıttır, Akılsız olduğunu herkese gösterir.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
Yöneticinin öfkesi sana karşı alevlenirse, Yerinden ayrılma; Çünkü serinkanlılık büyük yanlışları bastırır.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Güneşin altında gördüğüm bir haksızlık var, Yöneticiden kaynaklanan bir yanlışı andırıyor:
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Zenginler düşük makamlarda otururken, Aptallar yüksek makamlara atanıyor.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
Köleleri at sırtında, Önderleri yerde köleler gibi yürürken gördüm.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
Çukur kazan içine kendi düşer, Duvarda gedik açanı yılan sokar.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Taş çıkaran taştan incinir, Odun yaran tehlikeye girer.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
Balta körse, ağzı bilenmemişse, Daha çok güç gerektirir; Ama bilgelik başarı doğurur.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
Yılan büyü yapılmadan önce sokarsa, Büyücünün yararı olmaz.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
Bilgenin ağzından çıkan sözler benimsenir, Oysa akılsız kendi ağzıyla yıkımına yol açar.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
Sözünün başı aptallık, Sonu zırdeliliktir.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
Akılsız konuştukça konuşur. Kimse ne olacağını bilmez. Kim ona kendisinden sonra ne olacağını bildirebilir?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
Akılsızın emeği kendini öylesine yıpratır ki, Kente bile nasıl gideceğini bilemez.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Kralın bir çocuksa, Önderlerin sabah şölen veriyorsa, vay sana, ey ülke!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Kralın soyluysa, Önderlerin sarhoşluk için değil Güçlenmek için vaktinde yemek yiyorsa, ne mutlu sana, ey ülke!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
Tembellikten dam çöker, Miskinlikten çatı akar.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
Şölen eğlenmek için yapılır, Şarap yaşama sevinç katar, Paraysa her ihtiyacı karşılar.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
İçinden bile krala sövme, Yatak odanda zengine lanet etme, Çünkü gökte uçan kuşlar haber taşır, Kanatlı varlıklar söylediğini aktarır.
