Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Nosprāgušas mušas dara smirdam un rūgstam aptiekāra zāles; tāpat no lielāka svara, nekā gudrība un gods, ir maķenīt ģeķības (tāpat arī mazliet ģeķības pārsver cienījama vīra gudrību un godu).
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
Gudra vīra sirds ir pa viņa labo roku, bet ģeķa sirds ir pa viņa kreiso roku.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Un arī kad ģeķis pa ceļu staigā, tad viņam prāta trūkst, un viņš saka uz ikkatru, ka esot ģeķis.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
Ja valdnieka dusmība pret tevi ceļas, tad neatstājies no savas vietas, jo lēnprātība klusina lielus grēkus.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Vēl ir ļaunums, ko pasaulē esmu redzējis, proti misēklis, kas ceļas no valdnieka.
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Dažs ģeķis top celts lielā godā, un bagātie sēž zemajā vietā.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
Es esmu redzējis kalpus uz zirgiem, un lielus kungus kājām tāpat kā kalpus.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
Kas bedri rok, tas kritīs iekšā; un kas sētu ārda, tam čūska iedzels.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Kas akmeņus veļ, tas no tiem dabūs sāpes; kas malku skalda, tas ievainosies.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
Kad dzelzs ir nodilusi un viņas asmens netop tecināts(asināts), tad vairāk spēka jāpieliek; bet gudrība veicina darbu.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
Kad čūska iedzēlusi, pirms apvārdota, tad vārdotājam peļņas nav.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
Vārdi no gudra vīra mutes ir jauki; bet ģeķa lūpas pašu aprij.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
Viņa mutes vārdu iesākums ir ģeķība, un viņa valodas gals ir neprātība un posts.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
Ģeķis gan daudz runā, bet cilvēks nezin, kas notiks, un kas būs pēc viņa; kas viņam to teiks?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
Ģeķa pūliņš to nogurdina, jo tas nezina ceļu uz pilsētu.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Ak vai, tev, zeme, kam ķēniņš ir bērns, un kam lielkungi rīta laikā plītē.
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Labi tev, zeme, kam ķēniņš ir cienījams, un kam lielkungi īstā laikā ēd, stiprināties un ne plītēt.
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
Caur kūtrību sijas gāžas, un aiz slinkām rokām namam pil cauri.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
Dzīres top taisītas par prieku, un vīns ielīksmo tos, kas dzīvo, un nauda visu to gādā.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Nelādi ķēniņu savā sirdī, un nelādi bagātu savā guļamā kambarī, jo putni apakš debess aiznes to skaņu un ar spārniem skriedami izpauž to valodu.
