Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
muscae morientes perdunt suavitatem unguenti pretiosior est sapientia et gloria parva ad tempus stultitia
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
cor sapientis in dextera eius et cor stulti in sinistra illius
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
sed et in via stultus ambulans cum ipse insipiens sit omnes stultos aestimat
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
si spiritus potestatem habentis ascenderit super te locum tuum ne dimiseris quia curatio cessare faciet peccata maxima
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
est malum quod vidi sub sole quasi per errorem egrediens a facie principis
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
positum stultum in dignitate sublimi et divites sedere deorsum
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
vidi servos in equis et principes ambulantes quasi servos super terram
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
qui fodit foveam incidet in eam et qui dissipat sepem mordebit eum coluber
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
qui transfert lapides adfligetur in eis et qui scindit ligna vulnerabitur ab eis
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
si retunsum fuerit ferrum et hoc non ut prius sed hebetatum erit multo labore exacuatur et post industriam sequitur sapientia
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
si mordeat serpens in silentio nihil eo minus habet qui occulte detrahit
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
verba oris sapientis gratia et labia insipientis praecipitabunt eum
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
initium verborum eius stultitia et novissimum oris illius error pessimus
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
stultus verba multiplicat ignorat homo quid ante se fuerit et quod post futurum est quis illi poterit indicare
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
labor stultorum adfliget eos qui nesciunt in urbem pergere
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
vae tibi terra cuius rex est puer et cuius principes mane comedunt
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
beata terra cuius rex nobilis est et cuius principes vescuntur in tempore suo ad reficiendum et non ad luxuriam
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
in pigritiis humiliabitur contignatio et in infirmitate manuum perstillabit domus
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
in risu faciunt panem ac vinum ut epulentur viventes et pecuniae oboedient omnia
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
in cogitatione tua regi ne detrahas et in secreto cubiculi tui ne maledixeris diviti quia avis caeli portabit vocem tuam et qui habet pinnas adnuntiabit sententiam
