Еклесиаст 10

1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.

死し蝿は和香者の膏を臭くしこれを腐らす 少許の愚癡は智慧と尊榮よりも重し

2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.

智者の心はその右に愚者の心はその左に行くなり

3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.

愚者は出て途を行にあたりてその心たらず自己の愚なることを一切の人に告ぐ

4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,

君長たる者汝にむかひて腹たつとも汝の本處を離るる勿れ温順は大なる愆を生ぜしめざるなり

5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

我日の下に一の患事あるを見たり是は君長たる者よりいづる過誤に似たり

6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.

すなはち愚なる者高き位に置かれ貴き者卑き處に坐る

7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.

我また僕たる者が馬に乗り王侯たる者が僕のごとく地の上に歩むを觀たり

8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

坑を掘る者はみづから之におちいり石垣を毀つ者は蛇に咬れん

9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;

石を打くだく者はそれがために傷を受け木を割る者はそれがために危難に遭ん

10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.

鐵の鈍くなれるあらんにその刃を磨ざれば力を多く之にもちひざるを得ず 智慧は功を成に益あるなり

11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)

蛇もし呪術を聽ずして咬ば呪術師は用なし

12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;

智者の口の言語は恩徳あり 愚者の唇はその身を呑ほろぼす

13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.

愚者の口の言は始は愚なり またその言は終は狂妄にして惡し

14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?

愚者は言詞を衆くす 人は後に有ん事を知ず 誰かその身の後にあらんところの事を述るを得ん

15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.

愚者の勞苦はその身を疲らす彼は邑にいることをも知ざるなり

16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!

その王は童子にしてその侯伯は朝に食をなす國よ 汝は禍なるかな

17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!

その王は貴族の子またその侯伯は酔樂むためならず力を補ふために適宜き時に食をなす國よ 汝は福なるかな

18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.

懶惰ところよりして屋背は落ち 手を垂をるところよりして家屋は漏る

19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.

食事をもて笑ひ喜ぶの物となし酒をもて快樂を取れり 銀子は何事にも應ずるなり

20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.

汝心の中にても王たる者を詛ふなかれ また寝室にても富者を詛なかれ 天空の鳥その聲を傳へ羽翼ある者その事を布べければなり