Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Mouch mouri bay lwil pafen yon move odè; Se konsa yon ti kras foli gen pouvwa pou depase sajès ak respè.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
Kè a yon moun saj mennen li adwat, men kè a moun san konprann nan mennen l agoch.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Menm lè ensanse a mache nan lari li manke bon tèt. Li montre tout moun ke se moun fou li ye.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
Si kòlè a wa a vin monte kont ou, pa abandone pozisyon ou; paske rete kalm ka evite gwo ofans.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Gen yon mal mwen konn wè anba solèy la, tankou yon fot ki sòti nan sila k ap gouvène a——
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Foli plase nan anpil kote byen wo pandan rich yo chita kote ki ba.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
Mwen konn wè esklav ki monte sou cheval ak prens k ap mache atè tankou esklav.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
Sila ki fouye fè yon twou ka byen tonbe ladann, e yon sèpan ka mòde gèrye a ki kraze yon miray.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Sila ki taye wòch yo ka blese ladann, e sila ki fann gwo bout bwa a kapab an danje.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
Si rach la pa gen tay, e li pa file pwent li; alò, li va egzije plis fòs. Avantaj a sajès se reyisi!
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
Si sèpan an mòde avan li vin chame, nanpwen pwofi.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
Pawòl ki soti nan bouch sila ki saj la plen ak gras, men pawòl a moun ensanse a fin manje l nèt;
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
Kòmansman diskou ensanse a se foli, e fen diskou li se plen mechanste ak betiz.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
Malgre tout sa, moun ensanse a ogmante pawòl li yo. Pèsòn pa konnen sa ki va rive, e kilès kab di li sa ki va rive apre li.
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
Zèv a moun ensanse a tèlman fatige l, ke li pa konnen kijan pou li rive nan vil la.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Malè a ou menm, O peyi ki gen jenn ti gason kon wa; ak prens yo k ap fè fèt granmaten.
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Beni se ou menm, O peyi ki gen yon fis byen prepare kon wa a ak prens ki manje nan pwòp lè yo, pou bay fòs, e non pou fè banbòch vin sou.
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
Akoz parès ak neglijans, twati a vin pann, e nan enpridans kay la vin koule.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
Yon gwo tab manje fèt pou yo rejwi yo, diven pou fè kè kontan; epi lajan se repons pou tout bagay.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Anplis, nan chanm a kouche ou, pa bay wa a madichon; e nan chanm a kouche ou, pa bay yon moun rich madichon. Paske yon zwazo syèl la ka pote bri a, e sa ki gen zèl yo ka fè yo konnen bagay la.
