Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
DEAD flies cause the ointment of the apothecary to send forth a stinking savour: so doth a little folly him that is in reputation for wisdom and honour.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
A wise man’s heart is at his right hand; but a fool’s heart at his left.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Yea also, when he that is a fool walketh by the way, his wisdom faileth him, and he saith to every one that he is a fool.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for yielding pacifieth great offences.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
There is an evil which I have seen under the sun, as an error which proceedeth from the ruler:
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Folly is set in great dignity, and the rich sit in low place.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
I have seen servants upon horses, and princes walking as servants upon the earth.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
He that diggeth a pit shall fall into it; and whoso breaketh an hedge, a serpent shall bite him.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Whoso removeth stones shall be hurt therewith; and he that cleaveth wood shall be endangered thereby.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
If the iron be blunt, and he do not whet the edge, then must he put to more strength: but wisdom is profitable to direct.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
Surely the serpent will bite without enchantment; and a babbler is no better.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
The words of a wise man’s mouth are gracious; but the lips of a fool will swallow up himself.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
The beginning of the words of his mouth is foolishness: and the end of his talk is mischievous madness.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
A fool also is full of words: a man cannot tell what shall be; and what shall be after him, who can tell him?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
The labour of the foolish wearieth every one of them, because he knoweth not how to go to the city.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Woe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes eat in the morning!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Blessed art thou, O land, when thy king is the son of nobles, and thy princes eat in due season, for strength, and not for drunkenness!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
By much slothfulness the building decayeth; and through idleness of the hands the house droppeth through.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
A feast is made for laughter, and wine maketh merry: but money answereth all things.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Curse not the king, no not in thy thought; and curse not the rich in thy bedchamber: for a bird of the air shall carry the voice, and that which hath wings shall tell the matter.
