Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Dead flies make the ointment of the perfumer fetid and putrid; so doth a little folly outweigh wisdom and honour.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
A wise man's understanding is at his right hand; but a fool's understanding at his left.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Yea also, when a fool walketh by the way, his understanding faileth him, and he saith to every one that he is a fool.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for gentleness allayeth great offences.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
There is an evil which I have seen under the sun, like an error which proceedeth from a ruler:
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Folly is set on great heights, and the rich sit in low place.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
I have seen servants upon horses, and princes walking as servants upon the earth.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
He that diggeth a pit shall fall into it; and whoso breaketh through a fence, a serpent shall bite him.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Whoso quarrieth stones shall be hurt therewith; and he that cleaveth wood is endangered thereby.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
If the iron be blunt, and one do not whet the edge, then must he put to more strength; but wisdom is profitable to direct.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
If the serpent bite before it is charmed, then the charmer hath no advantage.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
The words of a wise man's mouth are gracious; but the lips of a fool will swallow up himself.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
The beginning of the words of his mouth is foolishness; and the end of his talk is grievous madness.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
A fool also multiplieth words; yet man knoweth not what shall be; and that which shall be after him, who can tell him?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
The labour of fools wearieth every one of them, for he knoweth not how to go to the city.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Woe to thee, O land, when thy king is a boy, and thy princes feast in the morning!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Happy art thou, O land, when thy king is a free man, and thy princes eat in due season, in strength, and not in drunkenness!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
By slothfulness the rafters sink in; and through idleness of the hands the house leaketh.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
A feast is made for laughter, and wine maketh glad the life; and money answereth all things.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Curse not the king, no, not in thy thought, and curse not the rich in thy bedchamber; for a bird of the air shall carry the voice, and that which hath wings shall tell the matter.
