Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Dead flies cause the ointment of the apothecary to stink [and] ferment; [so] a little folly is weightier than wisdom [and] honour.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
The heart of a wise [man] is at his right hand; but a fool's heart at his left.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Yea also, when he that is a fool walketh by the way, his sense faileth [him], and he saith to every one [that] he is a fool.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for quietness pacifieth great offences.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
There is an evil that I have seen under the sun, as an error [that] proceedeth from the ruler:
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
folly is set in great dignities, but the rich sit in a low place.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
I have seen servants upon horses, and princes walking as servants upon the earth.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
He that diggeth a pit falleth into it; and whoso breaketh down a hedge, a serpent biteth him.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Whoso removeth stones is hurt therewith; he that cleaveth wood is endangered thereby.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
If the iron be blunt, and one do not whet the edge, then must he apply more strength; but wisdom is profitable to give success.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
If the serpent bite before enchantment, then the charmer hath no advantage.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
The words of a wise man's mouth are gracious; but the lips of a fool swallow up himself.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
The beginning of the words of his mouth is folly; and the end of his talk is mischievous madness.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
And the fool multiplieth words: [yet] man knoweth not what shall be; and what shall be after him, who will tell him?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
The labour of fools wearieth them, because they know not how to go to the city.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Woe to thee, O land, when thy king is a child, and thy princes eat in the morning!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Happy art thou, O land, when thy king is a son of nobles, and thy princes eat in [due] season, for strength, and not for drunkenness!
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
By much sloth fulness the framework falleth in; and through idleness of the hands the house drippeth.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
A feast is made for laughter, and wine maketh life merry; but money answereth everything.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Curse not the king, no, not in thy thought; and curse not the rich in thy bedchamber: for the bird of the air will carry the voice, and that which hath wings will tell the matter.
