Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Pestilent flies will corrupt a preparation of sweet ointment: [and] a little wisdom is more precious than great glory of folly.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
A wise man's heart is at his right hand; but a fool's heart at his left.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
Yea, and whenever a fool walks by the way, his heart will fail him, and all that he thinks of is folly.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
If the spirit of the ruler rise up against thee, leave not thy place; for soothing will put an end to great offences.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
There is an evil which I have seen under the sun, wherein an error has proceeded from the ruler.
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
The fool has been set in very high places, while rich men would sit in a low one.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
I have seen servants upon horses, and princes walking as servants on the earth.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
He that digs a pit shall fall into it; and him that breaks down a hedge a serpent shall bite.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
He that removes stones shall be troubled thereby; he that cleaves wood shall be endangered thereby.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
If the axe-head should fall off, then the man troubles his countenance, and he must put forth more strength: and [in that case] skill is of no advantage to a man.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
If a serpent bite when there is no [charmer's] whisper, then there is no advantage to the charmer.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
The words of a wise mouth are gracious: but the lips of a fool will swallow him up.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
The beginning of the words of his mouth is folly: and the end of his talk mischievous madness.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
A fool moreover multiplies words: man knows not what has been, nor what will be: who shall tell him what will come after him?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
The labour of fools will afflict them, [as that of one] who knows not to go to the city.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Woe to thee, O city, whose king is young, and thy princes eat in the morning!
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Blessed art thou, O land, whose king is a son of nobles, and whose princes shall eat seasonably, for strength, and shall not be ashamed.
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
By slothful neglect a building will be brought low: and by idleness of the hands the house will fall to pieces.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
Men prepare bread for laughter, and wine and oil that the living should rejoice: but to money all things will humbly yield obedience.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Even in thy conscience, curse not the king; and curse not the rich in thy bedchamber: for a bird of the air shall carry thy voice, and that which has wings shall report thy speech.
