Еклесиаст 10
1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
Muchy mrtvé nasmrazují a nakažují mast apatekářskou; tak pro moudrost a slávu vzácného maličko bláznovství zohyžďuje.
2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
Srdce moudrého jest po pravici jeho, ale srdce blázna po levici jeho.
3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
I tehdáž, když blázen cestou jde, srdce jeho nedostatek trpí; nebo všechněm znáti dává, že blázen jest.
4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
Jestliže by duch toho, jenž panuje, povstal proti tobě, neopouštěj místa svého; nebo krotkost přítrž činí hříchům velikým.
5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
Jest zlá věc, kterouž jsem viděl pod sluncem, totiž neprozřetelnost, kteráž pochází od vrchnosti,
6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
Že blázen postaven bývá v důstojnosti veliké, a bohatí že v nízkosti sedávají.
7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
Viděl jsem služebníky na koních, knížata pak, ana chodí pěšky jako služebníci.
8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
Kdo kopá jámu, upadá do ní; a kdo boří plot, ušťkne jej had.
9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
Kdo přenáší kamení, urazí se jím; a kdo štípá dříví, nebezpečenství bude míti od něho.
10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
Jestliže se ztupí železo, a nenabrousí-li ostří jeho, tedy síly přičiniti musí; ale mnohem lépe může to spraviti moudrost.
11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
Ušťkne-li had, než by zaklet byl, nic neprospějí slova zaklinače.
12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
Slova úst moudrého jsou příjemná, ale rtové blázna sehlcují jej.
13 Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
Počátek slov úst jeho jest nemoudrost, a ostatek mluvení jeho pouhé bláznovství.
14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
Nebo blázen mnoho mluví, ješto neví člověk ten, co budoucího jest. To zajisté, co bude po něm, kdo mu oznámí?
15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
Práce bláznů k ustání je přivodí, nebo neumí ani do města trefiti.
16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
Běda tobě, země, když král tvůj dítě jest, a knížata tvá ráno hodují.
17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
Blahoslavená jsi ty země, když král tvůj jest syn šlechetných, a knížata tvá, když čas jest, jídají pro posilnění, a ne pro opilství.
18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
Ano pro lenost schází krov, a pro opuštění rukou kapává do domu.
19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
Pro obveselení strojívají hody, a víno obveseluje život, peníze pak ke všemu dopomáhají.
20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
Ani sám u sebe králi nezlořeč, ani v skrýších pokoje svého nezlořeč mocnějšímu; nebo pták nebeský donesl by hlas ten, a to, což křídla má, vyjevilo by řeč tvou.
