Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem:
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
"Vanity of vanities," says the Preacher; "Vanity of vanities, all is vanity."
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What does man gain from all his labor in which he labors under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
One generation goes, and another generation comes; but the earth remains forever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun also rises, and the sun goes down, and hurries to its place where it rises.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The wind goes toward the south, and turns around to the north. It turns around continually as it goes, and the wind returns again to its courses.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers run into the sea, yet the sea is not full. To the place where the rivers flow, there they flow again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things are full of weariness beyond uttering. The eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
That which has been is that which shall be; and that which has been done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Is there a thing of which it may be said, "Look, this is new?" It has been long ago, in the ages which were before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no memory of the former; neither shall there be any memory of the latter that are to come, among those that shall come after.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I, the Preacher, was king over Israel in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
I applied my heart to seek and to search out by wisdom concerning all that is done under the sky. It is a heavy burden that God has given to the sons of men to be afflicted with.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I have seen all the works that are done under the sun; and look, all is vanity and a chasing after wind.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
That which is crooked can't be made straight; and that which is lacking can't be counted.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I said to myself, "Look, I have obtained for myself great wisdom above all who were before me in Jerusalem. Yes, my heart has had great experience of wisdom and knowledge."
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
I applied my heart to know wisdom, and to know madness and folly. I perceived that this also was a chasing after wind.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For in much wisdom is much grief; and he who increases knowledge increases sorrow.
