Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of the Preacher, the son of David, king of Israel in Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanity of vanities, said the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What advantage [is there] to a man in all his labor that he takes under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
A generation goes, and a generation comes: but the earth stands for ever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
And the sun arises, and the sun goes down and draws toward its place;
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
arising there it proceeds southward, and goes round toward the north. The wind goes round and round, and the wind returns to its circuits.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers run into the sea; and yet the sea is not filled: to the place whence the rivers come, there they return again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things are full of labor; a man will not be able to speak [of them]: neither shall the eye be satisfied with seeing, neither shall the ear be filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
What is that which has been? the very thing which shall be: and what is that which has been done? the very thing which shall be done: and there is no new thing under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
[Who is he] that shall speak and say, Behold, this is new? it has already been in the ages that have passed before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no memorial to the first things; neither to the things that have been last shall their memorial be with them that shall at the last [time].
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I applied my heart to seek out and examine by wisdom concerning all things that are done under heaven, for God has given to the sons of men an evil trouble to be troubled therewith.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I saw all the works that were wrought under the sun; and, saw, all were vanity and waywardness of spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
That which is crooked can’t be made straight: and deficiency can’t be numbered.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I spoke in my heart, saying, Behold, I am increased, and have acquired wisdom beyond all who were before me in Jerusalem: also I applied my heart to know wisdom and knowledge.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And my heart knew much—wisdom, and knowledge, parables and understanding: I perceived that this also is waywardness of spirit.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For in the abundance of wisdom is abundance of knowledge; and he that increases knowledge will increase sorrow.
