Еклесиаст 1
1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим:
The words of the Preacher, the son of David, king in Jerusalem.
2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
Vanity of vanities, says the Preacher, vanity of vanities; all is vanity.
3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
What profit has a man of all his labor which he takes under the sun?
4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
One generation passes away, and another generation comes: but the earth stays for ever.
5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
The sun also rises, and the sun goes down, and hastens to his place where he arose.
6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
The wind goes toward the south, and turns about to the north; it whirls about continually, and the wind returns again according to his circuits.
7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
All the rivers run into the sea; yet the sea is not full; to the place from where the rivers come, thither they return again.
8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
All things are full of labor; man cannot utter it: the eye is not satisfied with seeing, nor the ear filled with hearing.
9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
The thing that has been, it is that which shall be; and that which is done is that which shall be done: and there is no new thing under the sun.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
Is there any thing whereof it may be said, See, this is new? it has been already of old time, which was before us.
11 Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.
There is no remembrance of former things; neither shall there be any remembrance of things that are to come with those that shall come after.
12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
I the Preacher was king over Israel in Jerusalem.
13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
And I gave my heart to seek and search out by wisdom concerning all things that are done under heaven: this sore travail has God given to the sons of man to be exercised therewith.
14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
I have seen all the works that are done under the sun; and, behold, all is vanity and vexation of spirit.
15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
That which is crooked cannot be made straight: and that which is wanting cannot be numbered.
16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
I communed with my own heart, saying, See, I am come to great estate, and have gotten more wisdom than all they that have been before me in Jerusalem: yes, my heart had great experience of wisdom and knowledge.
17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
And I gave my heart to know wisdom, and to know madness and folly: I perceived that this also is vexation of spirit.
18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.
For in much wisdom is much grief: and he that increases knowledge increases sorrow.
